Political and historical review of Macedonia

Цитати од Павлос Мелас-б'лгароубиецот

2011-10-28T19:11:00.006+02:00

"...Треба да ги спречам Бугарите во извршување на злоделата и во повторувањето на минатогодишното лажно востание, зошто целиот свет е на пат да признае, дека тука има само Бугари. Ова треба да стане оваа година, а следната година можам да работам и за слободата..."
'...Јас испратив писмо до леринскиот кајмакам, во кое му најавив дека мојата цел е само да ги казнам бугарските злосторници и да ги заштитам нашите браќа од бугарските хорди, дека нема да закачам никого, ќе плаќам за се и ќе ги уважувам турската власт и војска'..."

Песен за Павлос Мелас
Плачат маjки низ мегдано во село Прекопана,
бега маш, хабер ке носи, во село Статица.
„Мили брака и сестрици, чуваjте селото,
денеска душмане идат, вази ке изколат.
Не ми беа турки-аги, арнаути-геги,
наj-ми беа jaбанджии, от тугинско Гръчко.
Утепаja со куршуми десетмина льуге,
првом даскалот и попот, зашчо сме бугари.”
Как го вели ем доjдоа грчките андарти
наj-отпред им Павлос Мелас –капетана Зезас.
Шчо ли чинат грци тува, от толку далеку?
Зашчо како звери пулjaт на мирни ристjaне?
Статичени книга носат на Костур, на Лерин:
„Во село ни припаднаja многу баш-комити.
Воjвода им Митре Влао навлегол со чета.
Елаj, аго, со аскера, скоро ке ги фатиш.“
Табурите сардисаja целата Статица,
загърмеja со куршуми и на jуруш идат.
Во къшчата плаке Мелас, вика по аскеро:
„Jaз сум грко, не сум душман, не сум Митре Влао.
Jaз се удрjaм не со турки, али со бугари,
немоj веке да грмите, теслим ке се сторим.”
Аго вели, ем говори: „Митрето е нaтре.
Мислaм, дека тоз кавурин сака да ни лаже.”
Нек се знае, нек се помни дур до веки веков
турки как убиja Мелас-грчкиот андартин.

Smith, Arthur D. Howden "Fighting the Turk in the Balkans: an American's adventures with the Macedonian revolutionists" 1908 New York

2011-09-05T22:06:00.005+02:00

"...Винаги съм се интересувал от Балканите, особено от България и Македония, и когато през есента на 1907 г. ми бе дадена възможност да отида в София и да усетя непосредствено обстановката, аз не се отказах. Естествено, човек не може да тръгне на такова пътуване като на обикновена лятна ваканция. Необходими бяха препоръчителни писма и бях подробно инструктиран за субективните аспекти на въстанието, като ми бяха дадени пълни сведения за личностите на по-видните ръководители.
По това време в Македония срещу турците се водеше борба от три страни – от българи, гърци и сърби [2]. Най-значимо бе въстанието на българите и то бе най-добре познато на останалия свят. Това не бе изненадващо, тъй като българите безспорно съставляват болшинството от македонското население. По изчисления от четирите милиона, живеещи в Македония, два милиона и петстотин хиляди са българи.
Трябва да се помни, че няма обособена македонска нация. Те могат да бъдат причислени към която и да е нация от Източна Европа или Западна Азия, както е в действителност. Македонският българин – това е българинът от същинска България, Княжеството, което обяви своята независимост от Турция през октомври 1908 г. в Търново [3]. По външен вид и по говор те не се различават, а до голяма степен и мислят еднакво. Накратко, те са от един род. Между двете родови линии няма никаква разлика, освен че македонските българи в резултат на положението им под турска власт имат по-ниска култура и образование от своите северни братя.
Независима България е древна държава. През ХIII век тя била една от важните по значение държави в Европа, господствуваща на Балканите. През Средните векове мощта й растяла, но в 1393 г. султан Мурад разбил обединените войски на България и Сърбия в кървавата битка при Косово [4] и оттогава до Берлинския договор българският народ е бил под робство.
За около пет века българската държава престанала да съществува. На практика българите били забравени като народ. Едва славянските писателн от ХVIII век започнали да осъзнават, че в европейските предели на Турция живее голям народ от тяхната група. Мястото на българските свещеници било заето от гръцкото духовенство, българската светска литература и религиозните книги на кирилица били повсеместно унищожавани. Оскъдните знания, които прониквали през булото на робството и се разпространявали из тази злочеста страна, били на гръцки език и в края на краищата българите били почти забравени. Те се смесвали с гърците, приемайки религията си от фанариотското духовенство в Цариград.
Какво странно има тогава в това, че българите мразят поробителите – непримирима и трайна омраза, безгранична и без смекчение, непонятна за чужденците, освен за този, който е ял от българския хляб и сол и е бродил безмълвно с четите по балканските кози пътеки?..."

Цитати од Декларациjа на Општиот конгрес на Внатрешната Македонско-Одринска Револуционерна Организација во 1908 год.

2011-03-20T16:28:00.003+02:00

"...5. Организацијата и Бугарија
Конгресот не може да й го одрече природното право на Бугарија да се грижи за судбината на своите сонародници во Турција. За жал, конгресот треба да констатира дека бугарските влади немале изработено една јасна и постојана македонска политика и дека често го експлоатирале ослободителното дело за нему туѓи цели. Во предвид на тоа, конгресот го обврзува претставништвото да биде особено претпазливо спрема официјалните фактори на Бугарија и да ја брани по секоја цена, независноста и престижoт на Организацијата.
6. Организацијата Егзархијата
Конгресот смета дека Егзархијата, како единствена легална културно-просветна установа на неослободените Бугари, треба да биде неутрална спрема револуционерното движење. Најпосле, усвоената политика на Егзархијата, изразена преку непријателски дејствија кон Организацијата, ќе се гони, колку тоа и да е непожелно. За последиците од таа политика Организацијата ги смета за одговорни, како централната егзархијска власт, така и нејзините црковно-училишни органи..."

К. Мисирков - "ПОВЕКЕ МАКЕДОНЦИ"

2011-01-01T13:15:00.004+02:00

Повеќе Бугари или повеќе Македонци? Еве еден голем проблем на кој не еднаш треба да се запира мислата на размислување Македонец во последните триесет години и додека едни или попрецизно огромното мнозинство се спирали на првото наоѓале се и такви кои сакаат второто пред првото. Во бројот на последните е и авторот на овој напис.
Ние, Македонците, треба да бидеме помалку Бугарите и повеќе Македонци. Ова ни е потребно од реалноста во која се развива денес историскиот живот на Балканскиот полуостров. Ова ни е потребно, без оглед на тоа, како ќе погледнат Србите на нашиот македонски патриотизам, како тие ќе се обидат да го користат и да го дискредитират.
Ако прашањето за племенските сличност и разлика помеѓу Бугари и Македонци треба да се дозволува врз основа на националното име, јазик и историја, тоа нема сомнение дека и ние треба да го решиме така како што го реши оној грчки свештеник, автор на четириjазичниот речник на грчки, бугарски, романски и албански, внесе во 1804 година (примерок од него има во Софиската народна библиотека), кој за бугарски јазик го зема македонското западно наречје. Ова речниче имало за цел, како експлицитно во него се вели погрчавањето на трите македонски народности: бугарската, аромънската и албанската. Значи тогаш кога во Македонија и Бугарија уште немало ниту спомен за бугарска егзархија, Грците, очигледно добро запознаени со балканските народи, не прават никаква разлика меѓу Бугарин и Македонец или македонски словенин.
Ние, Македонците, не можеме и нема зошто да го игнорираме овој и нему слични факти, кои може да се цитираат со стотици. Ние не можеме да ги игнорираме, бидејќи да правиме тоа, значи да изопачаваме нашата историја, да кривиме вистината, да лажеме себе. Ние тоа не можеме да направиме, бидејќи ние денес сме само трајност на случајот, на традициите, на задачите на претходните македонски генерации, ние сме трајност на македонската историја, а не творци на нешто ново, нечуено до сега во историјата на нашата татковина и на нашиот народ.
Охридската архиепископија "на целокупната Бугарија" е наша архиепископија, тоа е наше историско наследство и наш идеал за црковно ослободување од ненавистното српско светисавско ропство.
Против бугарското име како национално наше име, со што сме крстени од Грците уште пред влизанjето ни за прв пат во составот на бугарската држава во почетокот на IX век по Христа, име дадено ни од Грците за племенското ни едeнство со Словените во Бугарија, ние, Македонците, немаме ништо против и тоа наше национално име за нас е не помалку чесно, а не за Бугарите во Бугарија.
Но во ред со тоа, современите услови подигнаа на високо место локалниот, провинциски македонски патриотизам, македонското национално сознание како најдобарa сигурна основа за изградба на еднa подобра иднина и за нас и за Бугарија.
Националното обединување на бугарското племе не успеа. Секој обид за спроведување кадешто се состанат со сомневање и со очигледен отпор од страна на секаде. Сепак, постоечките мировни договори не негираат правото на слободно национално определување на оние деловни на бугарското племе, кои со тие договори беа ставени под туѓа власт.
Значи немаме право да се здружувааме, но имаме право да се задржиме. Добро. Нека Општеството на народите исполни клаузула за малцинствата во Македонија и пред се за оно малцинство што е мнозинство во поробена и фрагментирана Македонија и пред се српска Македонија. Ниту Бугарија, ниту Македонија не ќе сакаат повеќе. Ние сме слаби и не сме опседнати од лудило со неумерени и несоодветни апетити да нарушуваме мирот во Европа.
Ние, Македонците, денес треба да сме и всушност сме помалку Бугарите и повеќе Македонци, од кога и да било порано во нашата историја.
Бугарскиот патриотизам за Македонецот денес не е избор за повозвишена национална дејност, а поскоро едно наведување на рамнодушност кон националниот идеал. Денес Македонецот навистина како Бугарин се бори за национално слободно постоење, но неговиот патриотизам се роди во него во поробената му татковина и во слободна Бугарија тој има само имплементиран идеал за политичка слобода.
Но слободните Бугари, со мали исклучоци, се длабоко рамнодушни за судбината на своите поробени браќа, пак и многу често од Судбината на бъдащето на сопствената слободна национална држава, кон своето историско минато и повик. Тие гледаат во Македонија карпесто безплодно земјиште, јаболко на раздор, пречка за економскиот развој на Бугарија и за добрите и односи со соседните балкански држави.
Овие и слични сфаќања очигледно не можат да најдат одговор во срцето на еден Македонец, затоа никој не е во право да бара од нас да сме такви Бугари, како нив, или дури повеќе Бугари од нив.
До ослободувањето на Бугарија меѓу Бугари и Македонци имало очигледно повеќе духовно сродство, што по ослободувањето се менува. Денес Македонецот треба да оди кон својот идеал, главно потпирајќи се на својата духовна моќ, на своето богато историско минато, на своите вековна традиција. Во нив тој мора да бара својот идеал, раководните си принципи и сила за разумни и соодветни дела за достигнување на јасно дефиниран идеал.

Денес Македонецот треба да е повеќе Македонец и помалку Бугарин.

весник Мир, XXX, бр. 7163, 30 април 1924.

Искам убежище от България, в Македония ще бъда убит

2010-12-14T17:29:00.003+02:00

в. Труд, 14.12.2010
“Искам българско гражданство и убежище, защита от Майка България, ако се върна в Македония ще бъда убит.” Това поиска вчера чрез медиите 46-годишният Здравко Здравески, който временно живее на квартира в Благоевград с трите си деца и съпругата си Добрила. Той е бивш македонски полицай, капитан и бивш командир на отряд от подразделението “Лавове” (спецназ на македонското МВР, който беше разформирован - б.р.).

Участвал е активно във войната с албанските терористи през 2001 година. След края на войната е служил в специалните части “Тигри”. Бившият полицай е арестуван за първи път през 1994 г.с обвинение, че съхранява българска литература.

“Когато дойде на власт Любчо Георгиевски, ме възстановиха на работа. Тогава се чувствах човек, у хората в Македония нямаше страх. Четяха се свободно български вестници. Но след като той не бе избран, моето семейство отново бе преследвано. Пак ме вкараха в затвора, обвиниха ме с фалшиви показания. После Върховният съд ме оневини, но вече бях изтърпял присъдата.

За последно ме пуснаха от затвора сега през юли месец и дойдох при семейството си, което избяга по-рано от Македония в България. В края на месеца ми изтича визата. Аз няма да се върна в Македония”, разказа Здравески. Той показа как му са избити зъбите в затвора в Прилеп. Показа и полицейското си яке с дупка от куршум. Срещу него стрелял колега, но не успял да го ликвидира.

Сега Здравески с трима синове, дъщеря и съпруга, се моли държавата да му помогне. В Благоевград живее благодарение на приятели.

"We the Macedonians" by Constantine Stefanove, Berne 1919

2010-12-13T20:58:00.002+02:00

Constantine Stefanove (B.A.M.A Yale)Secretary of the General Macedonian Council in Switzerland, member of the American Geographical Society of New York, etc.
Published in Berne 1919

Macedonia's Ethnical Character Established by Scholars and Serious Writers Versed in the Subject.

Space does not permit me to go into detail, but one cannot go over his history without refreshing his memory on such an irrefragable testemony
as that of Ami Boue, who as early as 1840, after a thorough study of the Balkan ethnical question, wrote: "The Bulgarians compose
the main kernel of the population of Macedonia" and reiterated by no lesser a Frenchman than Cyprien Robert, who in 1844
stated, " This people ( the Bulgarians ) in reality constitutes the main karnel of the Macedonian population" Shall i refer to
Urquahart, Paton, Denton, Lord Strangford, and a host of other learned Englishman who have studied the Balkan races on the very
spot?
Did not Lord Strangford in 1862 declare: " the vast and homogeneous majority of the Christian population in Europe, with the exeption of Bosnia,
Thessaly, Albania, the Chalcidic Peninsula, and a very narrow belt of seaboard, consists not of Greek or Slavs, but of Bulgarians. "
And here is another passage from the same English author wich superbly fits the case today: " The Greek canot overcome the Bulgarian,
nor lead him, nor incorporate him" And again "The Serbs or certain Serbian circles believe and wish us to believe that they
have the power and the moral right to annex, if not all, at least certain Bulgarian lands. They would neglect nothing in their efforts to work upon
the Bulgarians and make them see things as they see them"
In England there are perhaps few persons better acquainted with the nationality principal in South-Eastern Europe than Sir Arthur
Evans, the fiery defender of the Yougoslav aspirations these days. Certainly the following statement made by that most erudite
gentleman in the columns of the Times,after the great Macedonian revolution, was not made to please anybody
but to recall a well established truth which prof. Wilkinson seems to take lightly:
" The Bulgarian element predominates throughout the whole length and breath of Macedonia. I use this expression because it embraces all the territory included
between Epirus and Albania on one side, and Eastern Roumelia and the Principality of Bulgaria, on the other. It is only in certain towns of the Country south that
one meets traces of a Greek element, but here, too, it has been neutralised and is completely lost among the Bulgarian village population. Salonica, the
only important city in the Province, is inhabited chiefly by Spanish Jews and Mussulmans, but not by Greek or Bulgarians. In Monastir,
also, the majority of the inhabitants is Bulgarian, and Bulgarian is the language in the market. Prilep, Uskub, Ishtib, Kratovo,
Palanka, Strumitza, Naglen, as well as the other interior towns, are exclusively Bulgarian. It is not through hearsay that i advance this truth, but as a result of personal travel.
I will go still further and say that a traveller may traverse all of Macedonia, from Pindus Mountains to the Bulgarian frontier, without encountering a single Greek."

Јордан Хаџи Константинов-Џинот, "Цариградски весник", 21 јули 1851

2010-11-24T18:03:00.004+02:00

Јас живеам, како уживам, гледајќи прекрасниот наш народ, и поради тоа не можам да бидам лукав гледајќи неговата добрина. И ако ме праша некој - научник човек ли си или Бугарин? Јас одговарам: Бугарин сум. Дека не е фер на моето Словено-бугарство да правам зло и лукавство, прави Бугарин не лаже, не завидува, не мрзелува, не лицемерства, не блудства, за печена кокошка Вера не разменува .... Навистина, нема ништо по големо од Бугаринот - Бугаринот работи многу, оре, сее, тргува, војува, верен е, гостолюбив е, плаши се од Бога, почитува Царот и сè дозволено од Бога и Царот.

Поради тоа јас сум Бугарин и бугарското ми благородништво не ми дозволува да не сум добар, затоа имам вера и надеж и љубов и хуманост ... Не ми е дадено на мене Бугаринот, да сум очаен и да враќам зло за зло. Бугарин - во право и верен и благороден човек. Бугаринот сака секое добро, за Бугарин е срамота да се негира од својот род и јазик - тој Бугаринот што родот свој хули, името му е ни ден, ни ноќ. Јас сум Бугарин и плачам за нашите изгубени Бугари кои живеат во долна Мизија, затоа должни сме да се жртвуваме за браќата наши мили Бугари!

Делови од Молитва на Григор Прличев

2010-11-13T16:36:00.005+02:00

"Запомнете дека Мајка Бугарија е во очајна состојба, дека е фрагментирана на пет делови. Кога сите народи се соединуваат, Бугарија беше поделена.Ничија историја не е видела таква неправда. Мајка Бугарија,имаше ѕверски jарем во текот на пет века, денес плаче за изгубените си деца - Македонија и Тракија ... за Добруџа ... за Пирот ... Не заборавајте никогаш, дека Мајка Бугарија има износени косите од т'ги и жал, дека имате света должност да се притечете на помош маjце си ..., да ги замените црните нејзини облека со бели ..., да и турите и други венец од цвеќиња што растат во Македонија ... да утешите расплакана Мајка Бугарија и така да станете бесмртни на земјиште и на небото! Амин! "

Цитати од Мемоар на бугарските црковно-училишни општини во Македонија

2010-10-06T17:07:00.008+02:00

"...Целиот бугарски народ се израдува кога виде дека желбите му се исполнија и потребите му се удовлетвориха, и ние сите Бугари во Македонија со силата на Сан Стефанскиот договор, чекаме со нетрпение ослободувањето од беснеештото над нас турско варварство. Но наместо тоа, за голема жал гледаме дека локалните власти од една страна и грчката свештенство од друга,со различни средства изнудиха од некои наши браќа потписи ги злоупотребуваат нив пред Големите сили дека божем сме биле Грци и дека сме сакале подобрување на ситуацијата а не влез во новоформираното бугарско кнежество. Тоа неказнето потсмевање со нашите потписи, со народното ни име и чувство, длабоко не навреди, уште повеќе што ние претпоставуваме дека едно такво лажно соопштение од страна на македонските Бугари, може веќе да е достигна до Вашe Високо Благородие..."
"...за да се утврди, ако е потребно една комисија која најправично да се увери на лице место, дека нашите желби и потреби се исти како овие на нашите браќа Бугари од Мизија и Тракија и на тој начин да престанат засекогаш безсрамните извици на малиот помеѓу нас грчки елемент..."
Потписали:
Серска бугарска општина
Илија Касаров
Иван Братанов
Велешка општина
Саздо Петрушев Шулев
Андреј Георгов
Скопска општина
Тодор Стевков
Јован Карагеоров
Струмичка општина
Ставруш Тимов
Костандин Русовиќ
Серско-Мелничко-Драмската-Неврокопскa компанија росвета
Стефан Шалганџиев
Георги Либjaховски
Солунска бугарска црковна општина
Никола Паунчов
Настана Стојанов
Неготинска општина
х. Арсо
Христо Николов
Гевгелискa бугарска општина
Георги Баjалцали
Ичо Доганов
Демирхисарска бугарска општина
поп Димитар Крчовски
Иван Гологанов
Драмската бугарска општина
Пачо Хаџиоглу
Алекси Чанов
Радовишкa бугарска општина
Кристофер Константинов
Христо Икономов
Кукушкa бугарска општина
Андон Хаџистоjков
Михал Хаџидинов
Воденскa бугарска општина
Трпче Стојанов
Јован Безо
Штипскa бугарска општина
Мано Панајотов
Лазо Хаиџдимитров
Ваташка бугарска општина
Мише Ризов
Ризо Добрев
Тетовскa бугарска општина
Иконом поп Серафим
Зафир Николов
Кумановскa бугарска општина
Поп Божин
Димо Иванов
Петричкa бугарска општина
Стојан Георгиев
Георги Урумов
Неврокопска бугарска општина
Георги Иванов
Атанас Грозданов
Прилепскa бугарска општина
Христо Хаџиилjов
Христо Фукара
Битолска општина
Хаџи Петко
Димко Куев
Охридска општина

"Македонската трагедија видена од Рим" од Жорж Нурижан, 1933

2010-09-15T15:59:00.006+03:00

"... Од различни балкански мисловни и културни струи се добива еден несомнен факт: Македонија била Бугарска ..."
"... Може да се каже дека Бугаринот има вистинската превласт во Македонија ... Новите генерации растат во оваа братска љубов, во тоа чувство, во тој идеал. До 1872 година, односно до создавање на Егзархијата, Србија не рече ниту еднаш дека во Македонија има Србски елемент; нешто повеќе дури: секогаш признаваа дека македонските Словени се Бугари ... Бугарите од Скопје, Охрид, Кукуш и од цела Македонија, заедно со сограѓаните од Бугарија и Тракија, вршеа притисок во текот на 40 години против Грција. Во овој период, тие протераха од своjaта земја грчките епископи и свештеници, како воведуваха во употреба бугарскиот јазик во религиозните обреди, отвореха чисто бугарски училишта, со еден збор-цел се да управуваат сами црквите и училиштата и да постигнат една независна Егзархија. Очигледно е дека не Егзархијата создала Бугарите и бугаштината во Македонија, туку напротив, Бугарите од Македонија создале Егзархијата.
Може ли син да роди мајка си? Само кој не познава историјата, може да придава некое значење на овие глупости ... "
"... Србите и Грците не се задоволиха само со тоа да го отстранат се бугарско во северна, источна и јужна Македонија. Тие продолжиха разурнувачкото дело пред албанското востание и во западна Македонија, како опожариха Охридско, Кичевско и Дебарско.
Нечувано и невидено насилство!
Ако можеа да зборуваат денес коските на бугарските маченици, исклучувањи во околината на Правишта, Кjупри Кjоj! Ако можеа да зборуваат коските на оние Бугари заровени живи при селата Тресенче, Гаре, Лазарполе! Ако можеше да се влезе во врска со духот на оние Бугари од Попово и Неготино, на кои беа извадени очите! И ако можеше да се слушне одзвук од ѕидот на силувањи и зверски исклучувањи девици и живи одрани мајки! - О, каков ужас би обзел тогаш и наjбезчувствените срца. Ова се злосторства на Србите и Грците, кои се обидуваат да го уништат бугарскиот елемент во Македонија ..."

Гоце Делчев-цитати

2010-08-24T16:05:00.003+02:00

"Ние, Бугарите од Македонија и Одринско, не треба да изпущаме изпредвид дека има и други народи и држави, кои се многу заинтересирани за решавањето на ова прашање. Една мешање на Бугарија ќе предизвика интервенцијата и на соседните земји и може да доведе до поделба на Македонија. Затоа народите што живеат во тие две области, треба сами со заеднички напори и жртви да добијат својата слобода и независност во границите на една автономна македонско-одрински држава, како се потпираме само на материјалната и морална поддршка на Бугарија и на големите сили " .
"Другари, не гледате ли дека сега веќе не сме робови на разнишаната турска држава, а сме робови на европските големи сили, со кои Турција потпиша својата целосна капитулация во Берлин. Затоа мораме да се бориме за автономијата на Македонија и Одринско, за да ги зачуваме во нивната целост, како еден фаза за идниот им пристап во вкупната бугарска татковина.

Резолюция на Македоно-българския Конгрес, държан в Чикаго на 1-6 декември1918 за свободата на Македония и обединението на българския народ.

2010-07-21T19:16:00.003+03:00

До Почитаемия Удроу Уилсън,
Президент на Съед. Държави в Америка
Париж, Франция

Г-н Президент,
Подписаните двеста делегати, представляващи 40,000 БЪЛГАРИ от Македония, живущи в разните градове на Съединените Държави в Америка, сме събрани на конгрес в Чикаго.
Преди всичко, ние считаме за свой приятен дълг да изкажем нашите най-сърдечни благодарности към великия американски народ за любезния прием и гостоприемство, указани нам от деня на нашето пристигане в тази страна-прибежище на угнетените.
При това, ние не можем да не оценим заслугите на американските пионери и влиянието на техните институти между нашия народ през последните 60-70 години.
Ползувайки се от свободата на страната, ние представяме усърдното оценение на Президента на Съединените Държави следующите факти:
1. Ние сме родени, израстнали, възпитани и живели в разните градове и села на Македония: Скопие, Тетово, Дебър, Охрид, Костур, Лерин, Воден, Битоля, Прилеп, Велес, Гевгели, Дойран, Кукуш, Радовиш, Малешево, Щип, Кочани, Кратово, Куманово, Паланка, Демир-Хисар, Серес, Драма, Ресен, Тиквеш, Струга, Енидже-Вардар, Солун и околните им по настоящем под сръбско и гръцко иго, докато принудени от жестокото бивше турско правителство, избегали сме в свободните държави на Америка, където се радваме на пълна свобода и правда, но въпреки туй, не можем да престанем да мислим за нашата родна страна, където сме изоставили нашите семейства, жени и деца- а това е най-свещената длъжност за всеки един човек:
2. Ний, които за повече от половин столетие сме се борили и били срещу Турция за свобода, доживехме да видиме нашите идеали осуетени, вследствие на позорния Букурещки договор в 1913 год. срещу който на времето издигнахме гласът си на протест от Америка и който договор, като един акт на насилие , донесе нови болезнени усложнения на Балканите, когато избухна великата война, като хвърли България на страната на Германия срещу Сърбия, обстоятелство, което на времето ползува само Германия:
3. Ний сме част от това население, чийто бащи и деца са се борили срещу гръцкото религиозно иго и преди още Българското Царство да е съществувало, беха създателите на нашата църковна организация - Българската Екзархия в Цариград.
4.Ний тук сме само една малка част от 1,200,000 славянско население на Македония, което говори нищо освен БЪЛГАРСКИ, но ние желаем да споменем че нашата воля е изложена свободно, без всекакво външно влияние или насилие:
5.Ний нема да споменем тук нищо досежно мненията на пътешествениците и етнографи, които са установили БЪЛГАРСКАТА националност на християнското население на Македония, но вземаме свободата да заявим, че по никой начин не ще бъде справедливо да останем под сръбско или гръцко иго, когато принципите за САМООПРЕДЕЛЯНЕТО И ОБЕДИНЕНИЕТО НА НАЦИИТЕ е така тържествено прокламиран.
По повод на всичко казано, конгреса взе следната резолюция
В името на великите принципи, които Господин Президента на Съединените Държави в Америка прокламира и които го ръководят в светската му политика, най-учтиво да се помоли той да упражни най-добрите си усилия пред Мировата Конференция, щото нашата родна страна Македония, да бъде поставена в границите на нашето Отечество- България, като попречи на една политика на разцепление и разпокъсване на родната ни страна.
Конгресът не се съмнява, че Господин Президента ще защити една справедлива кауза, защото това е една от неговите свещени цели-да се даде свобода и живот на всяка нация, едничкия начин за достигане на траен мир, до като в случай на неправда, биха се оставили семена на бунт и национални движения-една опасност за бъдещите поколения.
Конгресът искрено верва, какво Господин Президента на Съединените Държави в Америка ще се застъпи за нашата свобода и национално обединение и му пожелава успех в мисията за САМООПРЕДЕЛЯНЕТО И ОБЕДИНЕНИЕТО НА НАЦИИТЕ.
Председател на Конгреса: Протоиерей Д. Наков
Секретар: Александър Белиев

Димитър Влахов-цитати

2010-07-19T23:28:00.004+03:00

"...Първоначално револ. организация почна да работи всред българското население в Македония и то не всред целото бълг. население, а само всред тая част от него, която се числеше към бълг. Екзархия, то се отнасяше с недоверие към българите не-екзархисти — патриаршистите, католиците, протестантите. Що се отнасяше до революц. работа всред останалите македонски народи — турци, албанци, куцовласи, гърци, за основателите на Oрганизацията такъв въпрос не съществуваше..."

"...Покъсно, когато същите тия водители видеха, че идеята за освобождението на Македония може да намери съчувственици всред българите не-екзархисти, както и всред останалите народности в Македония, и под влияние на членове на организацията с левичарски разбирания, социалисти и анархисти, те измениха устава на организацията в смисъл, член на организацията може да бъде всеки македонец, от която народност и да е той и каквито и да са неговите политически разбирания, стига да приема нейните принципи и се бори за политическата автономия на Македония..."

London Times May 11-th 1903

2010-05-04T14:20:00.002+03:00

Deltcheff was the man who arranged the capture of Miss Stone
London Times-New York Times
London May 11. The Vienna correspondent of The Times says the death of the BULGARIAN revolutionary leader Deltcheff is considered a severe loss to the insurrectionary movement.
He is said to have been the real chief of the famous organisation.
Deltcheff arranged the capture of the American missionary Miss Stone, presumably to get founds for the organisation.

New York Times, May 7-th 1903

2010-04-30T20:11:00.003+03:00

MANY BULGARIANS KILLED
A Revolutionary Band Loses 60 Mens in a Fight with a Turkish Troops.
SALONIKA. May 6. An engagement is reported to have occurred at the village of Vanitza between Turkish troops and a Bulgarian Band. Sixty Bulgarians, including their leader, Deltzeff were killed, while the Turks had four men killed and tree wounded. Thirty houses in Vanitza were burned.
A Bulgarian band led by Petroff has been routed at Krapeseza. Seven of the Bulgarians were killed.

В. "Илюстрация Илинден" март 1941

2010-03-15T19:29:00.002+02:00

Молитва на Илинденеца.
Господи! Ти, който запази живота ми до днес, за да дочакам Възкресението на Българската Правда, която не умря, защото Ти Си сътворил всяка Правда вечна,безсмъртна, коренопреклоно Те моля: удостой ме с благоволението Си да доживея до освобождението на моята Родина, да видя земния рай при Воден и Охрида син-днес те са забранени за мен, при все че безчет верни мои другари сложиха кости за техната свобода, - да прегърна моите братя и сестри, които еднакво копнеят за свободатана най-чаровната, но уви! най нещастната страна на света.
Да изпитам, Боже, неземната радост, па тогава воля Ти - земи ми душата и нека праха ми почива в родния ми край свещен! Амин!
Кирил Христов

Писмо од Елена Вапцарова-1968

2009-12-26T15:34:00.002+02:00

Сакам да го споделам со читателите на весникот моето искрена огорченост од некои писатели-журналисти на Скопје. Одамна се вознемирувам, но во името на добрососедските односи молчев.
Пред повеќе години во Варшава се прегрнавме со мајката на Зоја и Шура Космодемјанскаја и си дадовме ветување, дека ќе бидеме во првите редици на борбата за мир, за да нема други како нас, и затоа мочев, а сега ќе извикам цел свет да ме чуе: Родината на Вапцаров е Бугарија, во која тој работи и умре.
Кога излезе тоа глупавото известие, дека ги превеле стиховите на Вапцаров на неговиот мајчин јазик, бев во чудење. Дали има во историјата таков поет, кој пишувал свои стихови на туѓ јазик и потоа туѓите луѓе да му ги преведуваат на неговиот мајчин јазик!
Тоа го пишувам јас, мајката на поетот, со својата немоќна рака.
Елена Вапцарова

Цитати од проф. д-р Димитар Димитров

2009-12-12T19:35:00.003+02:00

"...Да, најголемо зло за Македонците беше - што беа Бугари, а што Европа, преку Грција и Србија, не им дозволи да подолжат да бидат. Да пркост? Да се предадат? Од Груев до Мисирков, од Христо Узунов до Стојан Мишев, од Шарло и Центо до Колишевски и Глигоров, крвари драма, се черечи еден народ. Како да побегнеш од злото, кое го претставува твоето совствено битие, ти самиот? Ние македонската нација, сума и актуелен чин од таа драма, немаме причини да се срамиме од себе од дванаесетвековната етнобиографија под 'номинална ознака' Бугари. Срамот и припаѓа на Европа, во прв ред на Русија, Англија, Франција, Австро-Унгарија; на Грција и на Србија, за тоа што еден народ, кој се одржал половина милениум под турско политичко ропство и уште толку и повеќе под грчка духовна доминација, го раскасапија поради сопствени егоистични стратегии, на дел од него инектирајќи му го грчкиот и српскиот шовинизам, 'воспитувајќи' го да си го замрзи името и родот..."
„Зошто Србите и Грците имале потреба од насилство (во спроведување на асимилацијата - н.з.), а Бугарите немале таква потреба? Ако бугаризацијата ја правела релна културната сродност меѓу Бугарите и македонското население/македонските Словени тогаш каква смисла може да има синтагмата 'опасност од бугаризација', а исто така и самиот поим 'бугаризација'? Тоа е рамно на позлатување на златото."
„Општо прифатено е, има сила на конвенција, плодот на таа акултурација, да го носи името Бугари. Од таа конвенција отстапуваат само научници политичари товарени со грчка/српска нечиста совест.“

ПЪРВА ГРАМОТА НА ИМПЕРАТОР ВАСИЛИЙ ІІ ЗА ОХРИДСКАТА АРХИЕПИСКОПИЯ ОТ 1019Г.

2009-11-14T16:59:00.000+02:00

Грамотата на Василий ІІ е публикувана от Иван Снегаров – История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.1, стр. 55-59.
Много и големи са добрините, с които човеколюбивия Бог е дарявал през различни времена нашето царство; има обаче една, която надминава всички други, тя е – присъединяването на българската държава към ромейската под един ярем. Следствие на това ние утвърдихме благочестивейшия монах Йоан да бъде архиепископ на България и да управлява съответните дела на архиепископията. И понеже той поиска да му се определят писмено клириците и париците, задължени да работят за църквите на неговата епархия, както и на тия на подчинените му епископи, дадохме му тая царска грамота, с която заповядваме:
Самият архиепископ да има в градовете (крепостите) на своята епархия, т. е. в Охрид, Преспа, Мокра и Кичево, 40 клирици и 30 парици.
Епископът пък на Костур да има в градовете на своята епархия, т. е. в Костур, Корешча, Колоня, Девол, Воюса, и Мор 40 клирици и 30 парици. Ако и по-рано той да е имал и повече може би, но ние не искахме, неговите клирици и парици да надминават по число ония на архиепископа.
И епископът на Главеница заповядваме да има в самата Главеница и в Канина и Неаниска 40 клирици и 30 парици.
И епископът на Мъглен да има в самия Мъглен и Просек и Морихово, и Сетина, и Острово, и Заодрия 15 клирици и 15 парици.
И епископът на Битоля да има в Пелагония, Прилеп, Дебреще и Велес 15 клирици и 15 парици.
И епископът на Струмица да има в самата Струмица, и Радовищ, и Конче 12 клирици и 12 парици.
И епископът на Морозвизд да има в самия Морозвизд, и в Козякъ, и в Славище, Злетово, Луковица, Пиянец, и Малешово 15 клирици и 15 парици.
И епископът на Велбужд да има в самия Велбужд и Сотеска, Германия, Теример, Стоб, Долна Сотеска и Разлог 15 клирици и 15 парици.
И епископът в Триядица (Средец, София) заповядваме да има в самата Триядица и в Перник, и Суково, и Знеполе (или Звонци ?) 40 клирици и 40 парици.
И епископът на Ниш да има в самия Ниш и в Мокро, Компл, Топлица и Свърлиг 40 клирици и 40 парици.
И епископът на Браница (Браничево) да има въ Браница, в Морависк, и Смедерево, и Гро…, Висьск, Сталач, и Бродарьск 15 клирици и 15 парици.
И епископът на Белград да има в самия Белград, и в Градец, Омц, и Главентин, и в Бяла Църква 40 клирици и 40 парици,
И епископът на Срем заповядваме да има в цялата си епархия 15 клирици и 15 парици.
И епископът на Скопие да има в самото Скопие, и във Виници, Премор, и Луково, и Принип 40 клирици и 40 парици.
И епископът на Призрен да има в самия Призрен и в Хвосно, Лесковец, и Брат… 15 клирици и 15 парици.
И епископът на Липлян да има в цялата си епархия 15 клирици и 15 парици.
И епископът на Сервия заповядваме да има в цялата си епархия 30 клирици и 30 парици.
Всички тези клирици да са свободни от икомодий и други повинности, както се освобождаваха и при Самуил. Поради това и за сведение на императорите, които ще царуват след нас, дадохме тая грамота на архиепископа, като я подпечатихме с нашия царски моливдовул.

ВТОРА ГРАМОТА НА ИМПЕРАТОР ВАСИЛИЙ ІІ ЗА ОХРИДСКАТА АРХИЕПИСКОПИЯ ОТ 1020Г.

2009-11-14T16:49:00.004+02:00

Иван Снегаров – История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.1, стр. 55-59,
Тъй като след издаването на тая първа грамота за обсега на всяка българска епископия, светейшият архиепископ на България поиска от царство ни да се направи и друга грамота за останалите негови епископства, неизброени в първата грамота, защото съседните митрополити ги били заграбили от българската област и си ги били присвоили, и понеже царство ми не желае да допусне никого от тези митрополити или от техните люде ни крачка навътре в границите на българската област, то постановихме, щото сегашният светейши архиепископ да притежава и управлява всичките български епископства, които при цар Петър и Самуил се притежаваха и владееха от тогавашните архиепископи, и всички други градове, защото не без кръв, не без труд и пот, а с многогодишно търпение и с божия помощ, тая страна ни се подари от Бога, чиято благост явно ни помагаше, та да се съедини под един ярем разделеното, без да нарушат границите и наредбите, добре установени от царуващите преди нас. Защото, ако и да станахме господар на тая страна, запазихме непокътнати нейните права, като ги потвърдихме с наши хрисовули и грамоти. Също и сегашният архиепископ на България постановяваме да има толкова епархия, колкото е била при цар Петър и да владее и управлява всички епископства на България, т.е. не само ония, които бяха изброени в първата грамота, но и тия, които, които са били пропуснати и неизредени там и които в тая грамота се обявяват и поименно излагат. И на тези (епископства), както и на останалите подаряваме клирици и парици, т.е. заповядваме, щото епископът на Дръстър (Силистра) да има в градовете на своята епархия и в другите нейни околни градове 40 клирици и 40 парици. Защото при царуването на Петър в България тая епархия е блестяла с архиепископско достойнство, а след това архиепископите преминаваха от едно място на друго, един в Триядица (София), друг във Воден и Мъглен, и сетне ние намерихме сегашния архиепископ в Охрид, затова (заповядваме) самият Охрид да има архиепископ, а в Дръстър да се ръкополага епископ.
Заповядваме епископът на Видин да има в градовете на епархията си 40 клирици и 40 парици, защото тая епархия ми стана най-полезна и предана, като ми отвори пътищата си за страната, та и трябваше тя във всеки случай да бъде възвисена над най-добрите. Но за да не надмине и да не се постави над епархията на архиепископа, дадохме й равно число клирици и парици с тия на архиепископа, като увеличихме тия последните, които са 70, с още 10 души.
И заповядваме епископът на Раса да има в цялата си епархия 15 клирици и 15 парици.
И заповядваме епископът на Орея да има в цялата си епархия 12 клирици и 12 парици.
И епископът на Черник заповядваме да има в цялата си епархии 15 клирици и 15 парици.
И епископът на Химара заповядваме да има в цялата си епархия 12 клирици и 12 парици.
А на митрополита на Дирахий (Драч) заповядваме да остане само на своя престол, да се задоволява от своите имоти и доходи и да не пристъпва в епископиите на България, той като тях ги утвърдихме за aрхиепископа на България, който ги е имал още от старо време и властта му е била установена от старите (царе). Защото ние не разваляме нищо от това, което е било отредено за архиепископията на България, но ако и нещо затъмнено, ние го разясняваме и установяваме с тая си грамота, за да се пазят ненарушени и непокътнати всички правдини, които принадлежат от старо време на архиепископията. И нито сам митрополитът, нито други в българските епископства да не се разправят, а да се задоволяват с това, що е тяхно, удостоверено от старо време, и винаги неизменно да пребивават при своята си власт.
Заповядваме епископът на Адрианопол (Дринопол) да има в цялата си епархия 15 клирици и 15 парици.
И епископът (името е пропуснато в гръцкия текст, според Гелцер е бил епископа на Велас, Дрипуполско) заповядваме да има в цялата си епархия 15 клирици и 15 парици.
И епископът на Ботрот заповядваме да има в цялата си епархия 12 клирици и 12 парици.
А епископът на Янина заповядваме да има в цялата си епархия 15 клирици и 15 парици.
И епископът на Козил заповядваме да има в цялата си епархия 15 клирици и 15 парици.
И епископът на Петра заповядваме да има в цялата си епархия 12 клирици и 12 парици.
И епископът на Риги (Роги?) за има в цялата си епархия 40 клирици и 40 парици.
И постановихме, светейшият архиепископ на България да притежава не само изложените по име епископства, но ако има и други някои, които се намират в българските предели и са пропуснати поради забравяне, заповядваме и тях да владее и управлява. Също и всички други градове, които не са споменати в грамотите на царство ми, да ги владее същия светейши архиепископ и да събира от всички тях законния данък, както и от власите по цяла България, и от турките около Вардар, доколкото ги има в българските предели.
И всички стратези в България и останалите чиновници и архонти да почитат високо и да слушат думата и наставленията на архиепископа и да не се бъркат в делата нито на български манастир, нито на църква, нито в каква да е друга църковна работа и да не се бъркат нито нему, нито да пречат на подчинените му боголюбиви епископи, за да не би такива да понесат голямото и безмилостно наказание на царство ми.
Поради това и за сведение на царете след нас, ние направихме тази грамота и я дадохме на светейшия архиепископ.

Спомени - Пандо Кљашев

2009-10-24T16:49:00.003+02:00

"...Во текот на распустот, по завршувањето на гимназијата, во родното село Смрдеш почнав самостојно да агитирам. Открив комитетски членови на чело со Фоти Мерџов, обичен селанец од бугарската партија. Основите на Внатрешната македонска револуционерна организација веќе беа ставени. Имаше и устав. Во Костурско, во овој период, Организацијата во повеќе места имаше фатено корен.
Но, корени и тоа длабоки, во Костурско имаше пуштено и гркоманството. Егзархистите беа силни само во две села - Д'мбени и Бобишта. Подоцна егзархиски станаа и селата Поздивишта и Рула. Тоа се случило пред создавањето на Организацнјата. Во почетокот гркоманските села не беа добра почва за Организацијата. Борбата меѓу гркоманите и Бугарите беше жестока, а во Костенаријата селата и сега се гркомански, под патријаршијата. Првите никулци на Организацијата ги донесе Апостол Димитров, родум од Д'мбени, учел во Солун (исклучен во шестиот клас). Кога се разгоруваше борбата меѓу гркоманите и Бугарите, Димитров како учител во Смрдеш не можеше многу да направи. Тој беше учител уште јас кога бев прво одделение - околу 1890-1891 година. Со пропагирање почна во октомври 1895; во почетокот привлекол неколкумина, 2-3 од Смрдеш и Д'мбени и ги вклучил во делото. До 1895 година Димитров работеше само за бугаршината, против Грците. Од Смрдеш беа: Ламбро и Крсто Поповски и Лазо Поповски, сите егзархисти. На гркоманите тогаш сe уште не можеше да им се зборува за делото. Од Д'мбени бил опфатен поп Филип и уште 1-2. Од селото Тиолишта го вклучил учителот Кузо Темелков; од Блаца - учителот Динко Дамјанов; од Загоричани - Никола Цицов, исто учител. Сите овие Димитров ги организирал во текот на 1895 година. И учителот во Брезница, Христо Георгиев, му беше другар на Апостол Димитров. Георгиев, родум од истото село, успеал да придобие само еден работник - Пенчо Балков. Тие се првите протагонисти на револуцијата во Костурско. На тој начин во Смрдеш и Д'мбени по 5 години се засејува првото семе на револуцијата. Апостол Димитров отиде од Смрдеш за главен учител во Костур. Таму тој повеќе настојуваше да ги групира Бугарите, да привлече некои селани кон егзархијата, а многу малку се ангажираше за делото на Организацијата. Со парите добиени од Битола (од Груев) купуваше грчки пушки за Организацијата и им ги даваше на костурските села - на Д'мбени и на другите. Пушките беа наменети за Битолско, но поради некои тешкотии создадени при пренесувањето, тие останаа во Костурско, поточно во Д'мбени (имаше 18 пушки, купени за 40 лири), а некои и во Загоричани (купувани во 1894 година). Тие се, можеби, првите пушки што ги купила Организацијата..."

Декларация на ВМРО по повод отказа на Георге Иванов да помилва Спаска Митрова

2009-09-04T13:14:00.002+02:00

Във връзка със арестуваната българка от Гевгели Спаска Митрова, която излежава присъда в скопския затвор „Идризово” и отказът на македонския президент Георге Иванов да я помилва, ВМРО – БНД заявява:
Като пълноправен член на НАТО и ЕС България не би могла да оказва съдействие и подкрепа на Р Македония за приемането й в тези институции, след като в западната ни съседка продължава нарушаването на човешките права и репресиите над граждани с българско самосъзнание.
Считаме, че случаят със Спаска Митрова не е вътрешен проблем за Р Македония, тъй като младата жена е и с българско гражданство.
ВМРО – БНД определя неангажиращият отговор на македонския президент Георге Иванов като откровен цинизъм и настоява за категорична реакция от страна на българското правителство. България трябва открито да заяви позиция за неподкрепа на членство на Р Македония в НАТО и ЕС.

Миладиновци осквернавени сред Стругa

2009-09-01T16:04:00.003+02:00

в.Дневник-Скопие
Боја е истурена врз споменикот на Димитар и Константин Миладинови, како и врз „Зборникот“ што го држат во рацете, но цела недела сите го гледаат, а никој, ниту надлежните не го исчистија.Уште не се оладија столчињата на кои седеа гостите на Струшките вечери на поезијата, во градот што стана синоним за врвно литературно творештво зашто тука се родени светските поети Димитар и Констатин Миладинов, деновиве осквернавен осамна нивниот споменик. Врз главите на двајцата преродбеници е истурена бела боја. Обоен е и „Зборникот“ што е во рацете на еден од двајцата браќа. Речиси цела недела споменикот, кој се наоѓа пред Спомен-куќата на Миладиновци, стои осквернавен и до вчера никој не го исчисти. Од дирекцијата на Струшките вечери не ни знаеја за состојбата на споменикот, зашто ретко кога некој доаѓа во Спомен-домот освен за одржувањето на СВП. Од општината Струга велат дека не се надлежни да се грижат ниту за куќата ниту за споменикот. Единствени што се обидоа да го исчистат беа група бугарски туристи, кои, коментирајќи „Тука ни ги валкаат нашите Миладиновци“ пробаа да ја тргнат белата боја од двајцата книжевници.
Бугарски туристи го Чистеа споменикот
Без да се расправаат кој е надлежен за споменикот и за куќата на Миладиновци, група бугарски туристи, кои викендов ја посетија Струга, самоиницијативно се обидоа да го исчистат спомен-обележјето.
- Нека се пренесува во медиуми дека Бугарите се грижат за Миладиновци. Тука ни ги валкаат Миладиновци, па самите треба да ги измиеме - беа дел од коментарите на туристите.За разлика од бугарските туристи, стружани не се покажаа единствени во реакциите. Некои го осудија сквернавењето, а други, кои поминуваа покрај Спомен-домот, не реагираа и не сакаа да коментираат.

"The Greek struggle for Macedonia (1904-1908)"

2009-08-26T14:10:00.003+02:00

The defeat of Greece in the Greco-Turkish War of 1897 was a painful blow that appalled Greeks. The nationalist organisation "Ethniki Etairia," considered to be responsible for the outbreak of the war, dissolved under the pressure of Prime Minister Theotokis. But the young officers that had established the organisation did not lose contact. They conferred with each other over the situation in Macedonia where the Bulgarians had made intense and systematic interventions, with the support of the Bulgarian Exarchate, especially for the foundation of schools.
Since 1899, Bulgarian guerrillas in Macedonia (the Internal Macedonian-Adrianople Revolutionary Organization, commonly known by the abbreviation VMRO) turned against Turkish authorities with the slogan "autonomy for Macedonia". The guerrillas agitated under the auspices of officers of the Bulgarian army, and purported to be protectors of all Christians in the area. For this reason they initially they did not bother Greece. But gradually, their real intentions became clear after the assassinations of members of pro-Greek and pro-Serbian parties.
The situation became heated in Macedonia and started to affect Greek, Serbian and European public opinion. In April 1903, a group of anarchists with some assistance from the VMRO blew up the French ship "Guadalquivir" and the Ottoman Bank in the harbour of Thessaloniki. In August 1903, the Bulgarian VMRO managed to organise an uprising (the Ilinden-Preobrazhenie Uprising) in Macedonia and the Adrianople Vilayet. The insurrection proved to be unsuccessful and was eventually suppressed by the Ottomans with the subsequent destruction of many villages and the devastation of large areas in Western Macedonia and around Kirk-Klisse near Adrianople.
In Athens, nationalist organisations organised demonstrations against Bulgaria, but the official Greek State, numbed from the defeat of 1897 hesitated over what to do.
Early Stage
From 1900 onwards, the danger of Bulgarian control had upset the Greeks of Southwest Macedonia. The Bishop of Kastoria, Germanos Karavangelis and the ambassador of Greece in Monastiri (now Bitola), Ion Dragoumis, realised that it was time to act in a more efficient way and started organising Greek opposition.
As Ion Dragoumis wrote in his calendar ‘‘I am thinking how these communities of Greece outside of the Greek Kingdom can affiliate in our state. Why wait their liberation only from Greece? Let them work as Greece didn’t exist and then she will help them.’’
While Dragoumis concerned himself with the financial organisation of the efforts, Bishop Germanos animated the Greek population and formed committees promoting the Greek idea taking advantage of the internal disputes in VMRO. He also organized the first Greek guerrilla troops, composed of locals. They labelled themselves "the Macedonomachoi" (the Fighters for Macedonia) and were immortalized by the popular greek writer Penelope Delta in her bestselling novel "Ta Mystika tou Valtou"
The official Greek State became anxious not only because of the Bulgarian penetration in Macedonia, but also due to the Serbian interest, which was concentrated mainly in Skopje and Bitola area. The rioting in Macedonia, the atrocities of Bulgarian guerrilla troops against locals who considered themselves as Greeks and especially the death of Pavlos Melas in 1904 (he was the first Greek officer to enter Macedonia with guerrillas) caused intense nationalistic feelings in Greece. This led to the decision to send more guerrilla troops in order to thwart Bulgarian efforts to entice all of the Slavic speaking majority population of Macedonia with their propaganda (not only the exarchists but also the patriarchists,).
The Greek Embassy in Thessaloniki became the centre of the struggle, coordinating the guerrilla troops, distributing of military material and nursing wounded. Fierce conflicts between the Greeks and Bulgarians started in the area of Kastoria (Kostur), in the Giannitsa Lake and elsewhere; both parties committed cruel crimes at points. The greatest bloodshed was the massacre in the village Zagorichani (predomintantly populated by Bulgarians) in Kastoria district in 1905 when 79 Bulgarian inhabitants were executed.
The guerilla groups were also hunted by the Turkish Army. These conflicts ended after the revolution of "Young Turks" in July, 1908, as they promised to respect all ethnicities and religions and generally to provide a constitution.

Спаска Митрова от сдружение "Радко" в затвора Идризово.

2009-08-02T18:36:00.005+03:00

в.Струма
Българката Спаска Митрова от гр. Гевгелия, Македония, абсолвентка в ЮЗУ “Н. Рилски”, завчера бе разделена от невръстната си дъщеричка и бе отведена с въоръжен конвой в затвора “Идризово” в Скопие, след като българското посолство и власти не реагираха повече от месец на молбите й за помощ. Спаска, която от месеци е преследвана, че се самоопределя за българка, бе осъдена, че не е изпълнила съдебно решение, което не й бе връчено вследствие на условна присъда, че не била осигурила достъп на бившия си съпруг до дъщеричката им Сузана и не му осигурила легло в стаята си в къщата на родителите й по време на неколкочасовите им свиждания. Преследването на младата жена от бившия й съпруг-сърбоман, който не се примири, че съпругата му не желае да е македонка, започна преди около 2 години след категоричния й отказ да се откаже от българските си корени и от следването си по специалност “Английска филология” в ЮЗУ “Н. Рилски”, което бе на финала. След физически тормоз съпругът й предприе и психически със заплахи, че ще вземе детето, за да го възпита като истинска “македонка”.
Миналата вечер малко преди 22.00 часа полицаи в съучастие с “независимите” съдебни власти в Македония, представители на социалните служби в Гевгелия извадили насила от дома на родителите й Спаска Митрова и заедно с малката й дъщеричка ги заключили в стая в полицията. Цяла нощ бяхме на един стол, нито храна, нито вода, нищо не ни дадоха, по телефона обясни през сълзи младата майка. Звънях в българското посолство, но никой не вдигна телефоните, помогнете, проплака тя пред репортерите на в. “Струма”. Преди обяд майка й през сълзи се молеше някой да спаси детето й. Социалните изтръгнаха внучката от ръцете ни и я отведоха, тя е с пневмония, блъскаха ме и ме удряха, а Спаска отведоха в затвора “Идризово” в Скопие, Цветанов от българското посолство беше уведомен за всички събития с молби да дойде и да помогне, но дори не си вдигна телефона. Спаска е на лекарства, има тумори в двете гърди, но нищо не й дадоха да вземе, още кърми детето, до довечера ще вдигне температура от кърмата и с детето ми е свършено, пищеше майка й.
Затворът “Идризово” в Скопие е известен като “българския затвор” от началото на ХХ век, тъй като в него са били хвърляни и жестоко изтезавани хора с българско самосъзнание. Според македонската преса в момента затворът “Идризово” е “институционален бастион на търговията с дрога”.
Спаска Митрова чакаше всеки момент президентът на Македония Георге Иванов да се произнесе по молбата й за помилване. Преди това премиерът на Македония Никола Груевски отказа да спре произвола. Категорично декларирана загриженост от българска страна за съдбата на една българка би спасило младата жена от решетките, но въпреки апелите й за помощ към българския президент Георги Първанов и премиера Сергей Станишев реакция нямаше. Дипломатите ни в Скопие и Битоля също не се трогнаха от трагедията на една българска гражданка сигурно заради твърде неподходящия момент, в който личната им съдба им е по-важна. Преди седмица “Струма” сигнализира за бездействието и безхаберието на българските власти, въпреки 3-седмичните усилия редакцията не получи каквото и да е официално или неофициално становище на Външно министерство и на посолството ни в Македония дали ще има някаква реакция по случая “Спаска Митрова”, за който вестникът алармира още през януари 2009 г.
Българка, живееща в Сидни, Австралия, завчера сезира омбудсмана на Република България Гиньо Ганев за жестокото безхаберие по случая “Спаска Митрова”. Тася Тасева прочела в интернет изданието на в. “Струма” публикацията за съдбата на младата българка и пуснала жалба до Г. Ганев, съобщи Ева Жечева от кабинета на омбудсмана. Веднага е сезиран министърът без портфейл Божидар Димитров, който незабавно се свърза с редакцията на “Струма” за подробности по случая. От 20 години като общественик съм ангажиран със съдбата на българи в Македония, но за първи път се сблъсквам с толкова варварски и нехуманен акт от страна на македонските власти да затворят кърмачка, категоричен бе министър Димитров. Той не скри изумлението си, че от първата публикация на “Струма” през януари досега никой от Външно министерство и от дипломатите ни в Македония не се е ангажирал с казуса, който е потресаващ. Започваме спешни действия по защитата на младата жена, веднага ще уведомя външния министър Румяна Желева и всички институции, обеща министър Божидар Димитров.
Най-странното в случая е, че българи в чужбина се възмутиха от бездействието на институциите в България и реагираха остро, докато в България явно се пропагандира евтин патриотизъм само на думи.
Петиция където може да подкрепите нашата сънародничка: http://bgpetition.com/Bulgarians-in-Macedonia-human-rights/index.html

Христо Матов:Oбщи ръководящи начала за едно успешно въстание в Македония

2009-04-17T18:58:00.003+02:00

I.Цел и методи на въстанието.
Целта на едно въстание в Македония трябва да бъде, да създаде в тая страна едно размирно, тревожно, анархическо състояние и го подържа докато страната се сдобие с политически права, което би гарантирало нейното самостойно и правилно културно развитие. Тая цел може да се постигне ако въстанието би успяло:
1) Да се разпространи едновременно по цяла Македония, или поне да обхване всички местности населени с БЪЛГАРИ ( все едно екзархисти, патриаршисти или сърбомани).
2) Да тероризира (...) турски власти при всеки удобен случай и по тоя начин да всели във всички убеждението че е вече немислимо и невъзможно въдворението на мир в Македония, докато днешния турски режим не се замени с автономно управлвние, турено под европейски контрол.
3) Да тероризира онова местно турско население, което е извършило некое насилие над християните и по тоя начин да внуши у него страх, че няма да остане ненаказан никой турчин, който би си позволил каквото и да е притеснение над съжителите си християни...

Илинден - симбол на слобода и сплотеност - Христо Татарчев

2009-04-17T17:59:00.002+02:00

Илинденското востание, на кое што македонскиот Бугарин ќе му ја празнува триесетгодишнината, беше сеопшта сенародна фантазија, под чиј што импулс и вера Македонија се подготвуваше редица години и ги даде сите возможни морални и материјални жртви за овој голем момент. Тоа требаше да дојде после една долгогодишна револуционерна дејност.
Овај настан е колку грандиозен, толку и величествен во историјата на повторното враќање на слободата, по замислата, целите и планомерноста во неговата примена, како и по ентузијазмот, реткиот подем и самопожртвувањето на робот против многувековниот угнетувач на неговата татковина. Македонскиот Бугарин тука се истакнува со својот возвишен дух, силен карактер и нескршлива воља, и со тоа се издигна себеси во таа борба за постигнување на својот идеал - слободата на Македонија, како силен народ со јасно оцртана народносна физиономија, чувство и сознание. Воопшто, неговото историско значење се состои не само во онаа масовна интензивна стихијност, со којашто со месеци се водеше востанието по целата земја и со кое што на еден најсугестивен начин, можеше да се протестира против европската дипломатија, што ја поддржуваше тиранијата во Македонија, - туку предимно во личната и колективната пожртвуваност, во онаа нескршлива воља, којашто го издигна Македонецот во бескрајна висина, со акцијата за конкретизирање на потпалувачката и движечка идеја за слободата. Тој со својот храбар замав ги раскина синџирите на многувековното ропство, на она кое со векови претставуваше поим за малодушност и немоќност на робот против моќната турска империја, и за брзо време стана господар не само на шуми и полјани, туку и на цели населби. Неговото знаме „слобода или смрт“ долго време гордо се веело во убавиот град Крушево. Дваесет и пет илјади македонски борци, најпримитивно вооружени, со ретка енергија и пожртвуваност ја бранеа каузата на слободата, наспроти 350 000 редовна турска војска, додека најпосле зимата не му стави крај на борбата. Устремот на македонскиот борец во таа нерамна но голема борба, беше дело проткаено од возвишен идеализам и безгранична синовска љубов кон родната земја, како и од длабоко сознание и вера за создавање на слободата на Македонија. Таа борба особено, ја создаде илинденската епопеја и ја покри нашата татковина со вечна слава и духовна сила, којашто ќе блеска на вечни времиња во тој крај. Воопшто, Илинденското востание е ореолот на една моќна и свесна народна воља, на натприродна човечка акција, пројавена во името на еден светол идеал - слободата. Таа беспримерна акција на живот и смрт, на безбројните идејни родољуби за слободата на родот и татковина, подеднакво ја полни душата на Македонецот со почит пред скапите жртви и со гордост и восхитување пред епските херојски подвизи што го овековечија ослободителното дело.
Борбите понесени од македонскиот бугарски народ пред и за време на востанието за слободата на Македонија, го зајакнаа и раширија неговиот мироглед по разбирањето на животот и создадоа една неразделна врска меѓу него и делото, - успех, кој не може да биде никогаш избришан. Воопшто, магичниот ефект на Илинденското востание и неговиот прекрасен блесок, ќе се засилува со текот на времето и ќе биде светилник – водечка звезда на македонските борци наспроти стрмната Голгота во нивната борба; динамизам, - кој секогаш ќе го стимулира и ќе ја зацврстува нивната воља и енергија, за создавање на нови легендарни подвизи во ослободителната македонска историја.
Вечен спомен за паднатите! Нека живее вечно нивното големо дело!
Торино, 12 јули 1933 г.
В. Македонија, бр. 202, Софија, 18 јули 1933 год.

Catholic Encyclopedia: Achrida (Ohrid)

2009-04-09T15:24:00.001+02:00

A titular see in Upper Albania, the famous metropolis and capital of the medieval kingdom of Bulgaria, now the little village of Ochrida, on the Lake of Ochrida, the ancient Lacus Lychnitis, whose blue and exceedingly transparent waters in remote antiquity gave to the lake its Greek name. The city was known in antiquity as Lychnidus and was so called occasionally in the Middle Ages. In the conflicts of the Illyrian tribes with Rome it served the former as a frontier outpost and was later one of the principal points on the great Roman highway known as the via Egnatiana. Its first known bishop was Zosimus (c. 344). In the sixth century it was destroyed by an earthquake (Procop., Hist. Arcana, xv), but was rebuilt by Justinian (527-565), who was born in the vicinity, and is said to have been called by him Justiniana Prima, i.e. the most important of the several new cities that bore his name. Duchesne, however, says that this honour belongs to Scupi (Uskub), another frontier town of Illyria (Les églises séparées, Paris, 1856, 240). The new city was made the capital of the prefecture, or department, of Illyria, and for the sake of political convenience it was made also the ecclesiastical capital of the Illyrian or Southern Danubian parts of the empire (Southern Hungary, Bosnia, Servia, Transylvania, Rumania). Justinian was unable to obtain immediately for this step a satisfactory approbation from Pope Agapetus or Pope Silverius. The Emperor's act, besides being a usurpation of ecclesiastical authority, was a detriment to the ancient rights of Thessalonica as representative of the Apostolic See in the Illyrian regions. Nevertheless, the new diocese claimed, and obtained in fact, the privilege of autocephalia, or independence, and through its long and chequered history retained, or struggled to retain, this character. Pope Vigilius, under pressure from Justinian, recognized the exercise of patriarchal rights by the Metropolitan of Justiniana Prima within the broad limits of its civil territory, but Gregory the Great treated him as no less subject than other Illyrian bishops to the Apostolic See (Duchesne, op. cit., 233-237). The inroads of the Avars and Slavs in the seventh century brought about the ruin of this ancient Illyrian centre of religion and civilization, and for two centuries its metropolitan character was in abeyance. But after the conversion of the new Bulgarian masters of Illyria (864) the see rose again to great prominence, this time under the name of Achrida (Achris). Though Greek missionaries were the first to preach the Christian Faith in this region, the first archbishop was sent by Rome. It was thence also that the Bulgarians drew their first official instruction and counsel in matters of Christian faith and discipline, a monument of which may be seen in the Responsa ad Consulta Bulgarorum of Nicholas I (858-867), one of the most influential of medieval canonical documents (Mansi, xv, 401; Hefele, Concilieng., iv, 346 sq.). However, the Bulgarian King (Car) Bogaris was soon won over by Greek influence. In the Eighth General Council held at Constantinople (869) Bulgaria was incorporated with the Byzantine patriarchate, and in 870 the Latin missionaries were expelled. Henceforth Greek metropolitans preside in Achrida; it was made the political capital of the Bulgarian kingdom and profited by the tenth-century conquests of its warlike rulers so that it became the metropolitan of several Greek dioceses in the newly conquered territories in Macedonia, Thessaly, and Thrace. Bulgaria fell unavoidably within the range of the Photian schism, and so, from the end of the ninth century, the diocese of Achrida was lost to Western and papal influences. The overthrow of the independent Bulgarian kingdom in the early part of the eleventh century by Basil the Macedonian brought Achrida into closer touch with Constantinople. At a later date some of the great Byzantine families (e.g. the Ducas and the Comneni) claimed descent from the Kings, or Cars, of Bulgaria. In 1053 the metropolitan Leo of Achrida signed with Michael Caerularius the latter's circular letter to John of Trani (Apulia in Italy) against the Latin Church. Theophylactus of Achrida (1078) was one of the most famous of the medieval Greek exegetes; in his correspondence (Ep., 27) he maintains the traditional independence of the Diocese of Achrida. The Bishop of Constantinople, he says, has no right of ordination in Bulgaria, whose bishop is independent. In reality Achrida was during this period seldom in communion with either Constantinople or Rome. Towards the latter see, however, its sentiments were less than friendly, for in the fourteenth century we find the metropolitan Anthimus of Achrida writing against the procession of the Holy Spirit from the Father and the Son (see TRINITY). Latin missionaries, however, appear in Achrida in the fourteenth and fifteenth centuries, mostly Franciscan monks, to whom the preservation of the Roman obedience in these regions is largely owing (see ALBANIA). The Latin bishops of Achrida in the seventeenth century are probably, like those of our own time, titular bishops. The ecclesiastical independence of Achrida seeming in modern times to leave an opening for Roman Catholic influence in Bulgaria, Arsenius, the Orthodox Patriarch of Constantinople, had it finally abolished in 1767 by an order of Sultan Mustapha. At the height of its authority, Achrida could count as subject to its authority ten metropolitan and six episcopal dioceses.

National Geographic:Saint Naum Church, Ohrid, Macedonia, 1983

2009-04-09T14:49:00.001+02:00

The Church of Saint Naum, originally built in A.D. 910, stands illuminated by candlelight on its perch above Macedonia's Lake Ohrid. The nearby town of Ohrid was once the capital of a sprawling Bulgarian empire ruled by Tsar Samuel and later conquered by the Byzantines.
(Photo shot on assignment for, but not published in, "The Byzantine Empire: Rome of the East," December 1983, National Geographic magazine)

Цитати от книгата на Алдо Дами "Fatalités Bulgares"

2009-03-22T16:34:00.005+02:00

Editions de la voix des peuples, Genève 1946
"...Това, което всички ние наричаме България, е всъщност само Източна и Северна България. Под турски режим, в една епоха и в една страна, където религията създава националността, западната част или Македония и Южната част или Тракия, гласуваха наистина в един плебисцит, под контрола на Великите сили, за своята принадлежност към българската Екзархия. В своите претенции за Македония сърбите се позоваха на империята на Душан, която се е простирала от Белград до Пелопонес. Но тази империя е била краткотрайна. Срещу този мимолетен спомен българите могат да противопоставят две големи Български Царства от миналото и едното и другото по-дълготрайни. При това историческият аргумент и особено позоваването на толкова далечни времена са съвсем неуместни: те биха позволили на Италия да претендира за Римската империя, а на Франция - за империята на Карл Велики. Това , което е най-важно, е населението, неговият етнически характер, или най вече неговата воля. А в тези райони населението винаги е било в голямото си мнозинство българско, даже и под чуждото господство: Византийско, Турско, а по късно Сръбско или Гръцко. То и днес е по-българско, дори в най периферните райони ( Дебър, Охрид, Флорина, Лерин, Кастория). Тези факти бяха признати от всички етнографи на 19 век, включително и от сърбите, които никога не са насочвали своите погледи отвъд Шар Планина.
Колкото до волята на това население, то я прояви-което твърде често не се взема под внимание-при въпросните плебисцити, които буквално бяха наложени на Султана от великите сили. И Руско-турската война от 1877 година бе предизвикана тъкмо от отказа на Турция да изпълни препоръките на Посланическата конференция от 1876 година, която предвиждаше в границите на Турция създаването на два вилаета, единият Търновски и другият-Софийски, включващ заедно с Македония всички български земи без крайбрежието на Бяло море. Победоносна Русия създаде тогава едно автономно Българско Княжество, на което Сан-Стефанският договор даде цяла Македония, включително и македонското крайбрежие на Бяло Море, макар и без Тракия. Тази Велика България получи приблизително своите етнически граници, тогава единодушно признати, включително и част от Моравия, на север от Македония, т.е долината на Българска Морава. Все пак тук Сан-Стефанската граница минаваше отсам външната граница на епархиите от Българската Екзархия, определена с плебисцит от населението, както и отсам границата, определена от Посланическата конференция, като придаде само горната долина на Морава, оставайки на сърбите Ниш и Лясковац. Обратно, по на юг, по течението на Дрин и в Албания, Сан-Стефанската граница вървеше отвъд двете предишни линии. Така България достигаше до планините на юг от Ниш, билото на Шар планина, Охридското езеро, като включваше отвъд двете предишни граници даже Корча в днешна Албания, и новата граница която и предаваше също така и Кастория(Костур), стигаше на юг от Солун до Бяло Море. Тя оставаше вън от България самият Солун и Халкидическия полуостров, признати-особено последния като гръцки. Но непосредствено по на изток, тоест при устието на Струма, границата отново стигаше Бяло Море и го напущаше при устието на Места, за да остави на Турция Тракия, разделена по този начин на три твърде неравни части. Най-сетне на Северо-изток централна и северна Добруджа, също придадени на Българската Екзархия от Посланическата конференция, бяха предложени и даже наложени на Румъния от Русия в замяна на Южна Бесарабия, която бе възвърната към Дунавските княжества след Кримската война, даже самите румънци в началото отказваха този подарък, като високо заявиха, че Добруджа, разположена отвъд Дунава и следователно извън естествените граници на Румъния, изобщо няма етнически румънски характер, а населението и е българско и турско..."
"...България без Охридското езеро, това е Швейцария без езерото на четирите кантона(Нюшателското езеро) и в мисълта на българите има само една България-това е Сан-Стефанска България..."
"... В 1903 година избухна общото въстание(с подчертан български характер) в Македония, чието религиозно, културно и даже икономическо оложение бе станало непоносимо под турско робство, допринесло не малко за Балканския съюз от 1912 г. и за началото на общите враждебни действия срещу Турция. Пет години по късно Австрия анексира Босна и Херцеговина, след като по време на Берлинския конгрес ги бе окупирала. Тази анексия предизвика дълбока скръб у сърбите и гняв в Русия. Австрия същевремено евакуира Новопазарския санджак и заплати за новата анексия 62 милиона на Портата. В същия момент България обяви своята независимост на 5 окт. 1908: Княжеството стана Царство, а Княз Фердинад се короняса за Цар на българите в старата столица на страната-Търново. Още един път Берлинския договор формално бе нарушен и още един път Великите сили се раздвижиха. Обявяването на Българската независимост имаше като своя пряка причина революцията в Цариград през същата година и идването на власт на младотурците, които свалиха от трона Абдул Хамид. Едва дошли на власт, младотурците високо заявиха волята си да възвърнат на своята страна предишния и престиж и предишните и владения. Преминавайки от теория към практика, новият велик везир не покани българския представител на обеда, който беше дал на цялото дипломатическо тяло. Когато този представител запита за причините за този пропуск, великия везир отговори, че от гледна точка на външните отношения Турция и България образуват едно тяло, така че представителят на България в Цариград, обикновен турски чиновник, трябва да бъде поставен в същото положение, както и представителят на Египет, държава също така васална на Турция и следователно не може да се счита за чужд дипломат. Поради този инцидент българското правителство нареди на своя представител да се върне в София. Унижението щеше да бъде заплатено с независимоста. И конфликтът бе уреден, както и анексията на Босна и Херцеговина, със звънки монети.
Според Берлинския договор Македония бе оставена на Турция, но македонският въпрос продължаваше да бъде един български и чисто български въпрос, тъй като всички автори вклюително и турските, както и самите актове на Султана, винаги са считали тази провинция за населена с българи. Само между 1890 г. и 1900 г. в Македония бяха създадени 7 български епархии, положението обаче се промени малко в края на века, когато самите християни в борбата срещу турското робство се разделиха на две националистически течения, едното българско, а другото гръцко, едната група около Патриаршията а другата около Екзархията. Към 1900 г. в Македония се появиха две други пропагандни течения едното- румънското, в полза на куцовласите, групирани по двата склона на Пинд в Албания, околу Преспа и Охрид, както между Битоля и Солун. Но тези групи не заемат никаква непрекъсната територия, а и са напълно отдалечени от Румъния така че у тях няма друг възможен стремеж към обособяване освен културния. Второто пропагандно течение, появило се още по-късно е сръбското. То бе породено най-вече от окупацията, а след това и от анексията на Б.и Х. от Австрия. Тази окупация лишаваше за момента сърбите от възможноста да се насочат на север и отклони погледите им на юг и по специално към северна Македония ( Косово) било защото Косово или Рашка, се счита от сърбите за люлка на техния народ, било що се отнася до Скопие и северна Македония, защото Скопие е столица на Душановата сръбска империя и защото в неговата околност , както и в Моравия, диалектът е смесен, тук сръбският прелива към българския език ( но линията или по-скоро зоната, където сръбският е в контакт с българския е твърде тясна, защото румънският език, от една страна, настъпва по Тимок до Неготин, а , от друга страна албанският в Южна Сърбия стига до Лесковац- и единият и другият настъпват към една точка. Тук славянският език е "притиснат" между тези два илиро латински езика, които, както е известно, са живели дълго време в симбиоза тъкмо в района на Ниш.) Трябва да се каже обаче, че в навечерието на Балканските вийни, тоест във времето на турското господство, в Македония и Тракия имаше повече от две хиляди български училища с близо 100 000 ученици. Македония по-специално, бе едно от първите огнища на цивилизация и най-вече на българското възраждане ( най-големите поети, духовници и патриоти, строители на това движение, идваха тъкмо от най-периферните райони: Охрид, Струга, Кичево, Тетово, Лерин).
Към 1900 година турското робство в Македония ставаше все по тежко. При бездействието на великите сили избухнаха две въстания, едното в 1902, другото в 1903. Този път европейското обществено мнение се раздвижи, излязоха публикации от Франсис дьо Пресансе, Виктор Берар, Жан Жорес, Луй Леже във Франция, от много английски и руски автори. Великите сили обаче се задоволиха с палеативи: бе изработен проект за реформи от императорите на Русия и Австрия, събрани в Мюрщек на 5 октомври 1903. Но тези реформи не бяха ефикасни: те предвиждаха само назначаването на турски генерален инспектор подпомаган от чиновници също така турци, докато в Англия лорд Лансдоун искаше назначаването в Македония на християнски губернатор, подпомаган от европейски сътрудници и полицаи, а лорд Грей отиваше още по-далеч и предлагаше да се даде на Македония действителна автономия(1908). През тази година обаче младотурската революция постави отново всичко под въпрос. Даже Мюрщекските реформи вече не се прилагаха, а да не говорим за английските проекти. Под турския неонационализъм положението на християните в европейска Турция стана непоносимо.Трябваше да се вземе решение. Заинтересуваните държави-България, Сърбия и по-късно Гърция, загубиха много времедокато се разберат за съгласувани действия, при необходимост и военни, защото между тях различията в гледищата относно териториалната съдба на Македония вече бяха дълбоки..."

Стефан И. Веркович “Топографическо-этнографическiй очеркъ Македонiи”

2009-03-07T16:38:00.002+02:00

“Заселвайки се в наименуваната страна (Македония – б. а.) заради археологически
изследвания, чрез непрекъснати пътувания аз се запознах с езика и обичаите на жителите на македонските села и веднага се убедих, че Македония далеч не принадлежи на гърците, а е населена предимно със славяни, които живеят размесено с турци, гърци и куцовласи. Всички македонски славяни, които са мнозинство от населението, наричат себе си единствено “българи”. Броят им надминава няколко пъти всяка от другите народности, които населяват Македония, но и всички останали, взети заедно. Ето защо аз посветих особено старание на изучаването на бита именно на българите.”
“След като очертахме границите между българските и гръцки[те] племена на юг от
Македония, нека се обърнем към северната етнографска граница на българското племе, където то се преплита със сърбите. От този пункт, от който започва планинската верига, отделящаПризренския санджак от Шкодринския, граница между българското и сръбското племе съставляват високите планини на Шар (по български и сръбски “Шар планина”), които се простират до Качаник, където се съединяват с така наречената “Скопска Черна гора”. Всички села по двата склона на планината Шар са населени изключително с българи, дори и в най-старата столица на бившото сръбско царство, в Призрен, населението по произход не е сръбско, а българско и куцовлашко. От Качаник до реката Морава граница е гореспоменатата Черна гора. Граница между българите и сърбите, които живеят на Косовската равнина, е реката Морава. Цялото пространство между Скопска Черна гора и бившото сръбско княжество от река Морава до Дунава е населено изключително само с българи, говоримият език на които е еднакъв с езика на македонските и тракийските българи.”

В църкви от битолската епархия на владика Петър изтриват надписи за българите

2009-02-27T23:35:00.004+02:00

Македония може да бъде изключена от ЮНЕСКО, ако световната организация бъде сезирана затова, че се променят надписите във вързожденски църкви, свързани с етническата принадлежност. Това каза пред Агенция “Фокус” директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров. Българи от Македония, дошли по работа в София, днес са посетили Димитров в Националния исторически музей (НИМ), и са му съобщили за нови престъпления на битолския владика Петър, свързани с изличаването на надписи в църкви, където се споменават българи.
„В църквата „Света Неделя” в Битоля надписът на входа, който гласи „В този Светий храм на пресвета и славна великомъченица Неделя издигна се от основи издивението на българите при владиковлението на епископ г-н Бенедикт Византийски и се освети в Битоля на 13 октомври 1863 г.”. Думата „българите” е силно изтрита, макар че все още думата прозира. Вътре в самата църква има огромна икона на Св. Св. Кирил и Методий, на която е имало надпис „Св. Св. Кирил и Методий български просветители от Преслав”. Извършена е реставрация, като името на българите отново е зачеркнато и написано „славянски”. Сега там пише „Св.Св. Кирил и Методий славянски просветители от Преслав”. Владиката вероятно не е знаел, че Преслав е столица на България, затова го е оставил” – посочи Божидар Димитров.
Според Божидар Димитров - най-сериозно е престъплението в църквата „Свети Георги” в Ресен, която е в рамките на епархията на владика Петър. Там са започнали реставрация на църквата и половината е завършена. „Надписите в църквата, както във всички стари македонски църкви, на български език, сега са променени на съвременен македонски език. Също там е закрит надписът на иконата „Св. Св. Кирил и Методий български просветители от Преслав”, думата „български” е замацана с боя и сега само пише „просветители от Преслав”. Невежеството отново е позволило да го оставят. Очевидно владиката се старае да изтрие всякакъв спомен и всякакво споменаване на българския етноним в православните църкви в неговата епархия” – посочи Божидар Димитров.
По думите му - това е нарушение, тъй като църквите от Възраждането са паметници на културата, както при нас, така и в Македония. „Това е нарушение на член в устава на ЮНЕСКО, Световната организация за паметниците на културата към Организацията на обединените нации, където в един член е казано: „Забранено е да се видоизменят надписи, с оглед промяна на етническата характеристика на паметник”. Точно така гласи текстът и ако някой в България (а трябва да има кой - Министерство на културата или Институтът за паметниците на културата) сезира ЮНЕСКО, то Македония ще бъде изключена от тази световна организация” – смята Божидар Димитров.

Античкиот македонизам поопасен од заушки

2009-02-06T19:09:00.002+02:00

Ерол Ризаов
Од заушки може да се остане без потомство, а од антички македонизам може да се остане без татковина
Епидемијата на антички македонизам побрзо се шири од заушките. Двете болести се акутни и заразни и имаат слични имиња, а сосема различни симптоми. Од заушки, во најлош случај, може да се остане без потомство, а од антички македонизам може да се остане без татковина и без идентитет. Заушките латински се викаат parotitis epidemica, а на лажниот македонизам совршено му одговара медицинското име patriotitis epidemica. За заушки причината е вирус која ги напаѓа жлездите и нервниот систем. Античкиот македонизам, исто така, е предизвикан од вирус, ама политички. Го напаѓа исклучиво мозокот само на луѓето кои припаѓаат на родот homo macedonicus и коj е населен претежно во денешна Република Македонија, Р. Грција и Р. Бугарија, поточно во целата област Македонија. А, ги има многу и во т.н. дијаспора каде што живеат репрезентативни примероци на homo macedonicus сите со исти симптоми без оглед дали се Грци, Македонци и Бугари. Вирусот дејствува на целиот нервен систем. Двете болести се пренесуваат директно од болен на здрав организам.
Заушки добиваат најчесто децата од предучилишна и училишна возраст и момчињата во пубертет. Античкиот вирус не бира возраст и пол. Од него најчесто се заразуваат младите во пубертет, но воопшто не се поштедени и повозрасните, дури и тие во најдлабока старост. Како и сите инфекции се добиваат најчесто во зимските месеци во затворени и задушливи простории, со таа разлика што античките вируси напаѓаат и индиректно преку телевизиски екрани, преку весниците и радиостаниците. Активни се и на отворено, на различни манифестации, тркалезни маси, дебати и митинзи. Најризичен период на зараза е пред избори. Но, опасноста од инфекција е постојана ако немате вроден имунитет. Тој се стекнува само со веќе еднаш прележана болест. Од заушките болниот е заразен три недели и за тоа време мора да биде изолиран. Од моментот на заразата до манифестирање на болеста поминуваат од 18 до 21 ден. Кај patriotitis epidemica болеста е речиси неизлечлива, во најголем број случаи трае до крајот на животот. Не е опасна за живот, но има сериозни акутни фази и ја нарушува рамнотежата, и на болните и на здравите. Болниот го губи идентитетот, бара роднини пред 2.400 години, а homo macedonicus обично не го знае името на својот прадедо. Во најтешките случаи се прогласува за наследник на славните Филип и Александар Македонски. Некои дури мислат дека се директни потомци на Филип и Александар. Невозможно е да се изолираат.
Кај заушките јасно изразени симптоми се главоболките, болки во вратот, тешкотии при голтањето, намален апетит, отоци на жлездите зад ушите, се појавуваат болки и шумови во ушите, но температурата не поминува повеќе од 38 степени. Кај заразените од античките вируси нема јасно видливи симптоми и ништо не се гледа додека пациентот не почнува да зборува на тема политика, историја, нација, јазик и идентитет. Нема главоболки или какви било тегоби, апетитот е добар, температурата е постојано висока до точка на вриење, но термометарот не ја покажува. Нервните напади се ненадејни, но и хронични. Има ефикасен лек, но пациентот обично одбива да се лекува. Лекувањето е долгорочно и се состои од читање деконтаминирана и дезидеологизирана историја која тешко се наоѓа. Дури кога ќе успее пациентот да прочита нешто спротивно на неговото мислење со гадење го отфрла како антимакедонска, антигрчка или антибугарска непријателска пропаганда, во зависност од тоа дали homo macedonicus е Македонец, Грк или Бугарин. Колку повеќе факти има против неговиот нов идентитет, пациентот е понервозен и понепредвидливЗаушките траат седум дена, компликациите можат да бидат сериозни: менингитис, напад на половите жлезди, тестисите и појава на шеќер. Кај античкиот македонизам болеста станува наследна и се пренесува на следните генерации, без разлика дали се во прашање денешните Грци, Македонци или Бугари, а може да трае цел живот ако нема просветление. За двете болести се препорачува строго мирување и вакцина, но и таа не е најсигурна. Голема улога за спречување на епидемијата има одделувањето на болните од здравите и нивно изолирање и ограничување на контактите. Тоа кај заушките е изводливо, но кај заразените од антички вирус е невозможно. Потребна е колективна терапија која предизвикува психички трауми и кај болните и кај здравите. Најдобар лек е културата и вистинското образование без идеологија што на Балканот е тешко достапно. Лекувањето трае со години, но понекогаш последиците се вечни. Епидемиите со антички вирус настануваат кога политичарите во Грција, во Македонија и во Бугарија пишуваат историја. Всушност, тие се најчестиот извор на заразата, но одлични преносители се историчарите, новинарите, интелектуалните елити, учени луѓе и академици. Ним им се надоврзуваат, вообичаено во ваков амбиент, разни светски шарлатани, квазинаучници кои заедно со политичарите на власт ја прекројуваат историјата по нивни вкус. Во таква ситуација условите за инфекција се идеални, бидејќи козметички разубавената историја и митската литература во комбинација на балканските простори прават чуда кај децата уште од училишните денови. Таквата индоктринација продолжува со децении и кај возрасните се' додека не се направи вистинска пустош во нивната свест за што нема лек. Еднакво лоша, ако не и полоша, е ситуацијата и кај некои нашите соседи, Грција и Бугарија, па така македонизмот добива пандемични димензии и го опфаќа од поодамна целиот регион со одлични изгледи да се шири во Европа и во светот.
Само за разлика од соседите Грција и Бугарија, Република Македонија е на добар пат да го изолира вирусот и на двете епидемии, заушките и античкиот македонизам, односно на parotitis epidemica и на patriotitis epidemica. Институтот за научни истражувања на ВМРО-ДПМНЕ веќе спектакуларно соопшти дека за заушките кај децата првиот предизвикувач на вирусот е претседателот на државата, Бранко Црвенковски. Тајната полиција на ВМРО-ДПМНЕ открила дека Црвенковски уште како премиер некаде 1993-1994 година, преку КОС и НКВД обезбедил непозната супстанција нешто слична на радиоактивен плутониум, со која беше ликвидиран познатиот шпион Литвиненко во Лондон. Така и Црвенковски во млекото на некое бебенце пред 15 години му ставил од супстанцијата, која сега по толку години активирала вирус на заушки што предизвика голема епидемија. Вака треба да се разбере епохалното откритие на ВМРО-ДПМНЕ и нивната тајна полиција дека Бранко Црвенковски е најголем виновник за епидемијата на заушки.
Националниот институт на ВМРО-ДПМНЕ се' уште не ги соопштил резултатите кој е најзаслужен за епидемијата од лажниот антички македонизам. Засега се двајца предизвикувачи на вирусот. Никола Груевски и Паско Кузман. Резултатот јавно ќе се соопшти ако patriotitis epidemica даде општоприфатлив нов идентитет на Македонците. Ако, пак, се покаже дека вирусот ќе предизвика тешки последици токму за идентитетот на Македонците и нивното признавање во светот што досега не беше спорно, тогаш Институтот на ВМРО-ДПМНЕ ќе ја активира резервната варијанта според која Бранко Црвенковски е главниот преносител и на вирусот за лажен антички македонизам, но само во делот на Македонија кој се вика Република Македонија. За Грција и за Бугарија има други виновници. Според политичките потреби. Ќе ги чуеме имињата пред нивните избори.

Македония загуби спора в Страсбург със сдружението „РАДКО”

2009-01-15T22:43:00.003+02:00

Агенция "Фокус"
Скопие. Сдружението на българите в Македония „РАДКО” спечели съдебния спор срещу Македония в Съда по правата на човека в Страсбург, съобщи електронното издание на македонската телевизия А1. Текстът е озаглавен „Македония загуби спора с българофилите от „РАДКО”. Осем години след като сдружението бе забранено от властите в страната, членовете на „Радко” заведоха дело срещу Македония в Страсбург. Шестима съдии са гласували, че страната е нарушила Европейската конвенция по правата на човека и правото на сдружаване. Един от съдиите е гласувал против – Миряна Лазарова Трайковска, представител от Македония. С решението на съда Македония се задължава да плати 5000 евро на членовете на сдружението за претърпени щети. Председателят на „РАДКО” Владимир Панков е заявил, че са очаквали положително решение на съда. Първоначалното искане за обезщетение от 10 млн. евро било игра, за да се изпрати послание, че няма място за споразумение освен чрез изплащане на обезщетение, посочва авторът на публикацията Горан Момировски. Панков е изразил увереност, че след присъдата ще се открие възможност за утвърждаване на правата на българите в Македония. Сред исканията са вписване на българите в конституцията, признаване на техните културни права и обявяване на българския книжовен език за официален в Македония. Според Панков българите не може да бъдат малцинство на някакви македонци, тъй като македонска нация никога не е съществувала, тя е измислена през 1945 година от Юсип Броз Тито.
„Аз говоря за исторически факти. Македонски етнос никога не е съществувал. След 1945 година започна един процес на дебългаризация или македонизация на славянското население и след това се е създало някакво съзнание”, казва Панков. Сдружение „РАДКО” е наречено на псевдонима на един от водачите на историческото ВМРО – Иван Михайлов, посочва авторът.
Сдружението „РАДКО” бе забранено след инцидент на учредителното събрание в Скопие през 2000 г.

Ангел Джамбазки:Размисли по повод 13 януари.

2009-01-14T10:38:00.002+02:00

Днес се навършват 81 години от героичната смърт на Мара Бунева. На 13 януари 1928 година тя изпълнява смъртна присъда над сърбина Велимир Прелич, известен сатрап и полицейски функционер в т.нар жупа „Южна бановина”(Вардарска Македония), прочул се с нечовешките издевателства над македонски българи. Смъртната му присъда е издадена от ВМРО след организираните от него погроми и мъчения на млади българи в Скопие при т.нар „Скопски студентски процес”. За да не попадне в ръцете на сръбските жандармеристи Мара Бунева стреля в гърдите си и умира от раните си.
След освобождението на Вардарска Македония през 1941 година, и обединението и с Отечеството, местните българи в Скопие издигат паметник на Мара Бунева на вардарския кей, близо до Стария мост. След поредната окупация на тези български краища след 1944, година паметникът е взривен от сръбския окупатор.
От 2002 година ВМРО и македонските българи възстановиха ежегодното поклонение пред паметта на Мара Бунева на кея на Вардар. От година на година поклонението в средата на януари се превърна във внушително българско събитие в центъра на Скопие, в истинска демонстрация на българското национално самосъзнание на сънародниците ни от цяла т.нар Република Македония. Мара Бунева се превърна още веднъж в символ на българщината във все още несвободната Вардарска Македония.
Тази ежегодна и все по-уверена демонстрация на българщина в самото сърце на сърбоманското управление на Македония – Скопие видимо сериозно разтревожи просръбските правителство и служби за сигурност в страната. На 13 януари 2007 година службите за сигурност организираха дребни криминални престъпници и местни беззъби хулигани и алкохолици от скопската тиня за нападение над събралите се на кея местни българи. Нападението имаше голям отзвук в България, ефект видимо търсен от организаторите на тази провокация. Повечето заглавия в България бяха от типа :”Бият българи в Македония”. Повечето ни сънародници дори не разбраха, че нападнатите са били местни българи, българи от Македония, а не някаква група български туристи, отишли на разходка в Скопие. Защото повечето ни сънародници даже не подозират, че днес в т.нар. Република Македония живеят десетки хиляди наши братя със съхранено българско национално самосъзнание. Въпреки близо 70-те години сръбска окупация и терор.
Така българското общество остана с убеждението, че „македонци” бият „българи”. И се задейства механизъм на разделение и дори „национална” вражда. Ефект, безспорно търсен от вдъхновителите и менторите на просръбската окупационна власт във Вардарска Македония. Веднага в София се надигнаха всякакви псевдонационалисти, в голямата си част крайно неграмотни исторически, зовящи за „отмъщение” и „възмездие”. Над кого? Над „македонците”. От кого? От „българите”. Така именно се формира национална вражда. Дори там където няма национално разделение. Не можем да направим нищо по-тъпо като българи. След десетките катастрофално грешни решения, които сме вземали като нация по отношение на събратята ни в Македония, това ще бъде черешката на тортата. Да нарочим за пореден път една част от българската нация като „небългари”, като „македонци” и организирано да отидем да ги бием. За да затвърдим по недвусмислен начин пропагандата, която наливат в техните глави, че ние „българите” мразим тях „македонците” и искаме да ги бием и „окупираме”. И да превърнем денят за почит пред паметта на Мара Бунева(пожертвала себе си за да спаси събратята си българи от сръбския терор) в ден на дълбок национален сблъсък. За радост и в услуга на сръбския окупатор. Защото няма спор и съмнение, че Македония все още е окупирана територия. Не както през 1928 с армия и жандармерия, но морално, политически и пропагандно-идеологически, Македония все още е окупирана от сърбите българска земя.
Затова тази година ВМРО не организира посещение с автобуси в Скопие на Вардарския кей. Защото един сблъсък в днешния на кея на Вардар ще работи само и единствено за просръбската власт и пропаганда в Скопие. И ще е тежко поражение за българската кауза в тези български земи. Затова правим поклонението в Македония в по-тесен кръг, предимно от местни българи, съмишленици на българската национална кауза в Македония. За да съхраним традицията на това поклонение и да съхраним местните българи, единствения ни ресурс за възраждане на българщината край Вардара.
А тези, които си позволиха да вдигнат ръка на местните българи трябва и ще си получат заслуженото. Според традициите на Организацията.

H. Brailsford "Macedonia: Its Races and Their Future"

2009-01-04T21:21:00.004+02:00

V. The Bulgarian movement
1. First Impressions of the Bulgarian Character
A TRAVELLER'S first impressions of the Bulgarians of Macedonia are rarely favourable. It is a race with few external attractions; and it seldom troubles to sue for sympathy, or assist the process of mutual understanding. It is neither hospitable nor articulate. The Slav peasant has no passwords to the foreigner's heart. He cannot point, like the Greek, to a great past; he cannot boast that his forbears have been your tutors in civilisation. He leaves you to form what opinion of him you please, and shows himself only in the drab of his daily costume of commonplace. He will not call on you unbidden at your hotel, or invite you to his schools, or insist that you shall visit his churches. And, perforce, you study him from the outside. You find him dull, reserved, and unfriendly, for experience has taught him to see in every member of an alien race a probable enemy. He lacks the plausibility, the grace, the quick intelligence of the Greek. He has nothing of the dignified courtesy, the defiant independence, the mediaeval chivalry of the Albanian. Nor has he physical graces to recommend him; and even the women are unprepossessing. He has no sense for externals, no instinct for display. If he is wealthy he hoards his wealth. If he is poor he lives in squalor and in dirt. His national costumes are rarely picturesque, his national dances monotonous, his national songs unmusical. You may learn to respect his industry, his vast capacity for uninteresting work; but it is all the toil of the labourer, and the spirit of the artist and the craftsman is not in him. He erects against you a bulwark of deceit. He treats your every question as a snare into which he refuses to enter. Either he answers with feigned stupidity and an assumption of ignorance, or else he seeks to divine the response you expect, and proceeds forthwith to give it to you with no thought of its relation to the truth. It is not exactly lying as we understand it. Rather the peasant has no conception of a frank relationship with any superior. He has been demoralised by dealing with masters who are childish and capricious as well as tyrannical. His vices are the mean habits of the down-trodden, and if in any capacity you have need of courage or honesty or fidelity, it is the Albanian and not the Bulgarian whom you will employ. You may learn to view these faults in a true historical perspective. You may bring yourself to think of them rather as the shameful evidence of the conqueror's wrongdoing than any proof of original depravity in the conquered. The more you learn the more you will incline to a kindly pity, but at the first you are hardly likely to admire this stolid and unprepossessing race. Time and accident alone bring the clue to a different reading of its character. [1]

It came to me by chance in the silent streets of Macedonian towns — this occult and difficult clue. One hears in them neither music nor laughter. The peasant trudges silently in, his wife some paces behind him, and speaks only to chaffer at the bazaar. The townsman is too busy in dodging spies and stepping over dogs to break the melancholy silence. And yet, as the winter went on, a plaintive melody began to detach itself from the dull background of depression. I hardly heeded it until one evening I heard it at the fireside of a Bulgarian house. I can think of nothing in my experience more homely, more complacent, more comfortable than that family circle with the plain daughters, the shy son, and the fat parents in undress. It was an atmosphere of crude materialism, and nothing seemed more
distant than ideas, more remote than revolution. And then, suddenly, they sang it, the plaintive air of the streets. It brought a fire to their eyes, a resonance to their voices, a blush to their phlegmatic cheeks. It was a song of revolt. It summoned the young men to the hills, chid the old laggards who "sit in cafés" celebrated one by one the chiefs who had fought and died in the autumn, and prophesied a future of freedom. From that evening onward the air was always in my ears. Sometimes it was a schoolboy who whistled it in the streets; sometimes a group of young men who chanted it, with all its daring words, within earshot of a Turkish sentry. It mingled with the tread of armed patrols and the rumble of ammunition carts. It challenged the night-watchman, and insulted the Pasha's carriage. Let the Turks be never so busy with their ostentatious precautions, their endless mobilisation against the coming campaign, this song of defiance was always in the air, mocking their dull wits and their useless preparations. They neither heard nor understood, foreigners that they are in their own country. It played about their ears unheeded, like a song of doom, sung by the land itself. And here at length was the real rhythm of the Bulgarian heart. Henceforward the lies and the silences mattered little. One could overhear this inarticulate people talking to itself. I was amid a race that was organising itself for freedom. It leads a double life, caring little for the ugly, unimportant present in which it suffers, intrigues and compromises, postponing its greater qualities for the future it has resolved to conquer. The insurgent movement is in reality a genuine Macedonian movement, prepared by Macedonians, led by Macedonians, and assisted by the passionate sympathy of the vast majority of the Slav population. There is hardly a village that has not joined the organisation. In the larger towns, like Monastir, there are few individual Bulgarians who are not active and willing members. Ten and twenty years ago the children in Macedonian schools, trained to render the Sultan's hymn for the benefit of official visitors, were taught in secret a pathetic song, "to the honour of him, whosoever he may be, who shall be our liberator." To-day that song has given place to ballads of achievement which tell how Delcheff or Svetkoff gave their lives in open fight for an unfurled banner.

1. Another reason why the Bulgarians of Macedonia seem so unattractive is that all their best men are exiles in free Bulgaria. There is no educated class left to leaven the rest, or to represent the nation to the traveller.

Завршен протокол на г-н Брајлсфорд за акцијата за помош

2009-01-04T20:41:00.003+02:00

Kога пристигнавме во м. октомври во Битола, востанието веќе беше задушено. Голем дел од населението, кое што беше забегано во планиннте, се врати во своите села и покажуваше голема грижливост во градењето на привремени живеалишта, во кои ќе ја мине зимата. Селата беа опустошени од пожарите и претставуваа урнатини. Во моментот се чувствуваше голем недостаток оо топли покривачи и зимска облека, бидејќи сето тоа беше изгорено.
Покривачи и облека
Нашата прва грижа беше да го снабдиме населението со покривачи. Беа раздадени 10,755 волнени ќебиња, кои, можеби, спасија стотици семејства од суровиот студ. Големи грижи се положија за раздавање на облека. Пет илјади воени одела беа раздадени на населението од околината на Лерин и Костур. Не верувам дека сме можеле да ја задоволиме целосно потребата од облека и покривачи, и жалам, што не можевме да направиме повеќе.
Раздавање на прехрамбени продукти
Во тој однос наидовме на голема катастрофа. На повеќето места населението одвај имаше храна за по 2—3 дена. Имавме големи потешкотии при распределувањето на храната, затоа што населението не гладуваше аднакво во сите области. На некои места населението изумираше од глад; на други места имаше повеќе резерви од храна. Така, во Охрид, храна имаше за 3—4 недели, кога го посетив во първите денови на м. ноември. Раздававме главно брашно и пченка, негде и парични суми, како, напр., во костурско. Распределбата беше од 7 склада. Имавме воведено систем со купони. Следувањето на лице беше за најбедните места по 37 ливри за еден месец и од 17 до 30 ливри — за побогатите.
Месни складови
Имавме седум, во: Битола — му се помогна на 3,400 души; Ресен — 10,700 души ; Охрид — 14,000 души ; Лерин — 3,800 души; Костур — 10,200 души; Кичево — 7.600 души и Крушово — 4,000 души.
Санитарно дело
Комплетиравме под наша грижа три болници во Охрид, Костур и Битола. Во Клисура со наши средства ангажиравме лекар, кој имаше 419 пациенти. Ангажиравме лекар, кој ќе ги посетува селата во преспанско за време на епидемиите.
Нашата помош немаше политичка тенденција
Помагавме, без оглед на вера и народност, била таа грчка или бугарска. Пред сe, гледавме да им помогнеме на болните, вдовиците, сираците и старците.
Им помогнавме на 57,000 души и им го обезбедивме опстанокот до лотото. По секоја веројатност, населението и идната зима ќе има потреба од нашата помош. Веројатно е да се вратат исто така и околу 30,000 бегалци; тоа ќе ја отежни нашата задача, поради што и нашето дело треба да се проагитира и рашири.

Лондон, 25. IV. 1904 г. Х. Н. Брајлсфорд

Отпускаме твърде много кредит на югозападната ни съседка

2008-12-28T19:34:00.003+02:00

България да промени прекалено либералното си отношение към бившата югославска република Македония - призова директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров. Трябва да престанем да твърдим, че безусловно подкрепяме Македония във всичките й начинания, проф. Димитров посъветва българските политици.
Поводът за коментара за сайта Actualno.com на шефа на НИМ е язвителна статия в македонския вестник "Време" от анонимен автор, който пише за българската подлост, лицемерие, безобразие и неприятелство към Македония през последните 50 години и преди това, с особени нападки към премиера на България Сергей Станишев.
Начинът им на говорене по отношение на Сергей Станишев по време на посещението му в Македония е неприемлив, заявява Димитров. "Те така го и посрещнаха при визитата му в Скопие - с подигравки, обявявайки го за македонец".
Там го обиждаха на всяка крачка - като концерта в чест на 100-годишнината на Българската Независимост го обявиха за концерт в чест на 15-годишнината на Македонската независимост. Задаваха му провокативни въпроси, а на единственото му искане за възстановяване на българските военни гробища му отговориха, че световното законодателство е такова, но за българи то не важи, обясни директорът на НИМ.
"Лошото е, че това са тезите на съвременния македонски политически елит. Той не случайно стои изолиран и лишен от европейска и евроатлантическа перспектива", посочва Димитров.
"Докато Македония живее с едно фалшиво минало, докато Македония представя себе си като едно малко агне, заобиколено от българи, гърци, сърби и арнаути, все така ще бъде", обобщава Димитров. Според професора, към гръцкия глас, който отхвръля Македония от Европа и НАТО, скоро ще се прибави и българският.
Единствено противопоставянето на България поддържа „македонизма" в момента, уточнява шефът на НИМ. Затова дори албанците да превземат останалите 2/3 от Македония (те вече са превзели 1/3), българите си остават главният враг.
Според лидера на ВМРО Красимир Каракачанов, сега отговорът на българските политици следва да бъде един: Македония ще води разговори за НАТО и ЕС с нас, само когато промени учебниците си по история, в които се „възпитават подобни глупости" за българската окупация, българите татари, фашисти и т.н. и когато ... промени езика си на обществено говорене.
В предишни свои коментари от преди месеци проф. Божидар Димитров обяснява, че в Скопие са се хванали за името и в резултат на това закъсняват за ЕС, за НАТО, а икономиката на страната силно се влошава. Държавата в Македония е в процес на разпад и там протича процес на ребългаризация, "който на 80% ще успее".
Разпадането на Македония по думите на Димитров може да трае още 20 - 30 години - или само една година "при определени политически условия". При този сценарий в източната част на страната ще се обособи страна с територия 15 хил.кв.км. с етнически хомогенно население. Въпросът е как този етнос ще се нарече.
Според шефа на Националния исторически музей България трябва да помага на Македония, включително показвайки й грешките. Според Димитров сегашният политически елит в Скопие сякаш изобщо не иска да влиза в ЕС, защото така ще може да продължи да си краде на воля.

ВМРО како реална суштина и легендарна моќ - Христо Татарчев

2008-12-11T19:46:00.002+02:00

Илинденски лист. Издание на раководното тело на Илинденската организација, 2 август 1940 г.
Идејата за слободата на Македонија се појави кај македонско-бугарскиот народ по силата на оној неминовен универзален закон во животот на народите, за развивање и конкретизација на мислата и вољата како народносно самосознание и историска реалност. Македонско-бугарскиот народ, откако се ослободи од духовно-културниот терор, за што тој дал најсветли фигури, како бр. Миладиновци, Жинзифов и др. не можеше да остане повеќе индеферентен спрема господарите на неговата родна земја при такви политичко-социјални услови. Затоа идејата за слобода за него беше една насушна неопходност за непречена пројава на неговиот дух и воља во животот. Имено, таа неопходност го принуди да ја напушти вековната пасивност и да прибегне со оние методи и дејствија за слобода, коишто беа одобрувани од светската историја и од самиот живот. Таа негова фантазија најпосле се обејективизира во почетокот на 1893 год. во форма на конспиративна организација - ВМОРО. Солун пак стана не само нејзино седиште, туку и центар на нејзината револуционерна дејност.

Нејзините основачи беа одраз и носители на аспирациите и желбите на својот народ, како и на сеопштата тенденција во таа епоха на народите - за слобода и национална самостојност. Тие излегоа од самата средина на бугарскиот народ во Македонија и тоа од сите нејзини краишта, како на пр. Даме Груев од Смилево, Петар П. Арсов од Богомила, Велешко, Хр. Батанџиев од Гуменџе, Андон Димитров од Ајватово, Солунско, Иван Д. Николов од Кукуш и д-р Хр. Татарчев од Ресен. Целта на ВМОРО, се состоеше во извојување слободата на Македонија во духот на автономијата - принцип кој подеднакво ги задоволуваше сите нејзини етнички единици, како и интересите на соседните држави, а за постигнување на таа цел беше прифатена револуцијата, како единствено испитано историско средство во борбата за слобода. Револуционерната борба беше прифатена и водена главно од бугарскиот елемент, но таа содржеше повеќе универзален мотив отколку егоистичко-националистички. Нејзината универзалност беше најкатегорично потцртана со девизата: „Автономна Македонија“, после со допуштањето на инородните народи да стапат во редовите на борците, инспирирајќи се од нејзините принципи и најпосле со забраната на гркоманските села да минуваат под ресорот на Егзархијата, услов, кој што создаде не мал конфликт меѓу ВМОРО и Егзархијата.
Револуционерната идеја се распространи неочекувано брзо по целата земја и за кратко време се создадоа моќни комитети. Тој брз успех на револуционерната идеја се должеше на фактот, што таа беше синтеза и израз на истите реални потреби на македонскиот народ и се јави истовремено пред неговите очи не само како мистериозна, туку и како конкретна моќна сила, којашто ја воодушевуваше неговата имагинација. Тој виде реална сила во четата на Гоце Делчев, којашто талкаше нестрашливо по планините и селата, за да го организира населението и веќе можеше, под закрилата на организацијата, да оди на својата нива без ризик за неговиот живот и да биде господар на својот труд и семејна чест. Исто така во социјално-културниот и стопанскиот живот, ВМРО внесе нова насока на сфаќања и дејствија со цел, да се создаде интимност, слога и соработка меѓу општеството и отделната индивидуа. Заради тоа се отворија вечерни училишта, се држеа неделни предавања, се воведоа судии за разгледување граѓански спорови и расправии, се забранија претераните свадбени богати гозби, што материјално ги истоштуваше новите семејства, се нареди да се престане со откупувањето на чифлиците солидарно од сите чифлигари на селото; се даваа упатства за градбата на хигиенски училишта, живеалишта и др. Таа сестрана рационална дејност на ВМОРО не можеше да не биде вреднувана и сфатена од народот што се однесува до отворените цели и причини, кои што ја условуваа. Таа сестрана дејност ја издигна пред неговите очи, во вистински култ, кому тој со задоволство ги принесуваше сите морални и материјални жртви за прославата на идеалот за слобода. И само при таква нефантастично спонтана, но свесно оформена и определена апотеоза, беа возможни оние возвишени легендарни подвизи на храброст и саможртва на македонскиот борец, импулсиран од воља на натчовечко суштество, кога тој во борбата со непријателот, го задржуваше последниот куршум, за да си го забие во својот череп или пак се искачуваше на бесилката со песна на уста, „да живее слободна Македонија" и со тоа борците ја крунисаа својата родна земја со ореолот на вечна слава и духовна сила. Само во такво сознание на долг и сваќање кон задачите на ослободителното дело, беа возможни движењата на четите по целата земја, како и пренесувањето на оружје од едниот до другиот крај без предавства. Исто така голем дел од народот помина низ какви не морални и физички мачења и лежеше по затворите, без да се издаде револуционерната тајна. Четите своите проповеди ги држеа во црквите пред мало и големо. Жената ја извршуваше стражата и службата на курир и др. Таа ретка појава во историјата, беше плод на возвишен идеализам, пројавен од самиот почеток и до крај, со нескршлива тврдост и доследност во историската борба и особено врз тој идеализам, се изгради духовната сила и моќта на ВМОРО. И по силата на нештата организацијата веќе требаше да премине од таа подготвителна фаза кон борбена - и затоа се фати со вооружување на населението и создавањето на борбени кадри - чети. Прашањето за вооружувањето беше предмет уште на првиот револуционерен конгрес, кој се одржа на 15-ти август 1894 год. во Ресен, меѓутоа неговото реализирање почна да се случува во голем размер одвај кон крајот на 1896 год. Тоа се одржуваше главно со средствата на населението и тука жената пројави еден редок патриотизам, кога за таа цел ги даваше и своите ѓердани. Притоа, целата земја наскоро се покри со добро организирани чети, на чело на коишто застанаа храбри и интелигентни сили и последователно се создаде институтот на селската полиција, во лицето на којшто, четите наидоа на силна материјална поткрепа, како што беше случајот со Давидов и со Пиперката во Кичево. Кога тие беа заобиколени од воени единици, - цели села им притекнаа на помош. Тој услов на ВМОРО му го одзеде нејзиниот таен конспиративен карактер и таа стана држава во држава, со соодветни државни функции и од 1897 г. натаму, зачестија апсењата во селата и градовите и средбите на четите со редовните воени единици. Таа револуционерна борба, којашто Високата порта и европската дипломатија ја фрли во една крајно критична напнатост, изнесе 46 борби во Солунско, 55 борби во Битолско, 21 борби во Скопско и 18 борби во Џумајско. Таа заслужено го носи името „предилинденска епопеја“, - акт на возвишен индивидуален и колективен подем, полет на енергија, насочени со цената на смртта за постигнување идеалот на слободата; и тоа е реткост во историјата на континентот, како и по нејзината опширност. Предилинденската епопеја беше прелудиумот и ореолот на една логичка историска разврска - Илинденското востание. Неговото објавување се случи на 20 јули 1903 г. согласно донесеното решение на тајниот револуционерен конгрес во Солун од 2-ри јануари 1903 г. Илинденското востание беше и останува засекогаш еден голем настан од животот на македонските Бугари. Неговото историско значење не се мери само со грандиозната масовна форма и егзалтираната стихијност, туку исто така и со оној легендарен боречки дух и голема воља, - во којшто изумира се земно и суетно кај еден народ, кој се решил да умира за својата слобода. Илинденското востание беше и еден енергичен вооружен протест против големите сили за нивното толерирање на бесправната состојба во Македонија. Тоа изнесе необични и возвишени квалитети на карактери, на нескршлива енергија и воља, кога робот востана, наспроти своето примитивно вооружување, гради во гради против својот вековен непријател, за да ја извлече од неговите нокти слободата на својата родна земја. Неговото знаме со паролата „слобода или смрт“, се развиваше гордо во продолжение на 10 дена во убавото Крушево.
Општо земено, борбата се водеше со редок ентузијазам и пожртвуваност де масово, како во битолскиот вилает, де делимочно-партизански со атентати, четнички дејствија и др. Во таа борба македонскиот народ исфрли околу 20 000 борци, наспроти една армија од 350 000 души и даде околу 172 борби. Сигурно турската моќ победи и борбата требаше да се прекине поради зимата. Но таа борба за него беше од огромно историско значење, во смисол, што тој со цената на својата крв, најпластично ја оформи архитипичната бугарска народносна индивидуалност и стоички ги понесе консеквенциите од разрушителната акција од страна на турските орди, кога настрадаа околу 200 села и населби и беа испотепани и исклани околу 4 866 затвореници, од кои политички 1500 и др., без да биде уништена во него верата и надежта за продолжението на борбата до крајниот успех на делото. Воопшто, Илинденското востание беше кулминација на еден моќен народен подвиг, јуриш и акција, пројавени во името на слободата. Неговиот прекрасен блесок нема да угасне од никакво угнетување. Тоа ќе биде светулката на летечкиот македонски борец по стрмните тајни патеки во неговата татковина, за смртоносно да го собори нејзиниот грабач и ќе го стимулира секогаш за големи и бесмртни подвизи до изгревот на слободата. Илинден ќе остане легенда за идните поколенија и идол за нивните дејствија.
Д-р Хр. Татарчев

Цитати од Арбен Џафери - в. Коха

2008-11-03T20:19:00.002+02:00

Стратегијата на Бугарија за освојување на териториите на Македонија по Берлинскиот конгрес се развиваше врз идејата за формирање на една Македонија по моделот на Швајцарија, каде што во полна еднаквост би живееле Бугарите, Албанците, Власите, Турците и другите. Механизмот за реализирање на оваа идеја беше ВМРО. Основната идеја или национална доктрина на оваа организација беше со бугарско потекло. Таа имаше два вида структури: внатрешни и надворешни ограноци. Внатрешните дејствуваа во земјите окупирани од Турција, додека надворешните главно во Бугарија.

Надворешните ограноци кои ја уживаа сигурноста и слободата на дејствувањето беа пореволуционерни од оние во внатрешноста, кои, пак, често беа објект на османлиската репресија. Илинденското востание се дигна од надворешните ограноци, додека пак внатрешните се спротивставуваа. Дострелот на ова востание беше формирањето на Крушевската република која што згасна после 15 дена со енергичното навлегување на османлиската војска. Чудно е тоа што османлиската војска главно ги напаѓала влашките улици (во Крушево –з.н.) а словенските не ги чепнала. Некои анализи велат дека идејата за создавање на Македонија била влашка, бидејќи само ова прото-балканско население не стигна да формира сопствена држава. Во Пиринска Македонија, која што денес се наоѓа во составот на Бугарија, според бугарски извори, под изразот “македонски јазик“ се подразбирал влашкиот јазик. Според овие чудни интерпретации, во денешна Македонија на презимињата со суфиксот “ски“ се прилепил влашкиот елемент. Овие тврдења се надоврзуваат на третирањето на романските презимиња – Петреску, Илиеску, Чаушеску, Ионеску итн.

Судирот меѓу надворешните и внатрешните ограноци на ВМРО имаше само една разлика: надворешните барале заедништво со Бугарија, додека внатрешните, после трагедијата и горкото искуство од Крушевската република се определија за независна Македонија. Во суштина меѓу нив немаше разлика за етничката припадност на жителите на територијата што се вика Македонија. Според нив, тие беа Бугари. Ситуацијата се промени кога после Балканските војни и Првата светска војна, днешна Македонија беше окупирана од Србија, којашто почна да ги третира славо-фоните на оваа територија како Срби. Српско-бугарскиот ривалитет за присвојување на овој елемент беше остар во сите периоди на формирањето на овие држави.

Скопие на нож с всички съседи

2008-10-26T20:23:00.002+02:00

Георги Коларов, News.bg
В Република Македония посрещнаха двете дати, останали в историята с терористични актове - 9.Х. и 11.Х., на нож с всички съседни страни.
Всъщност и тези две дати разделят македонското общество и така е винаги, когато един терористичен акт остава в историята.
Не може да го одобряват всички, колкото и да е справедлив и да представлява акт на възмездие.
Винаги ще има противници, колкото и да са малко. Не може пострадалите да нямат никакви симпатизанти, ако са живели в обществото.
Така е и с екзекуцията на сръбския крал Александър Караджорджевич и френския външен министър Луи Барту на 9.Х.1934 г.
Тя е осъществена от родения в нашето курортно село Каменица (сега част от Велинград) Величко Керин, с псевдоним Владо Черноземски.
В подготовката на атентата участват организации на поробените хървати и унгарци.
"Усташите" организират всичко до най-малки подробности, ползвайки се от развитата си инфраструктура в Западна Европа.
Тренировките са проведени в унгарския град Янка Пуста. Естествено, трите народа ликуват след успешния акт на възмездие над кръволока Александър. Сърбите обаче скърбят. И тогава, и сега те смятат убития монарх за национален герой.
Разпространяват легендата, че преди да издъхне, със сетни сили е прошепнал: "Чувайте ми Югославию" (Пазете ми Югославия!)
В днешно време към скръбта им се присъединяват и македонизираните (тоест сърбизирани) българи от югозападните краища на земите ни.
А те, заедно със сръбското малцинство в Република Македония, вече са над половината от населението на страната.
И също смятат Александър за герой. И скърцат със зъби, наблюдавайки процесията на българските патриоти, поднасящи венци на гроба на Гоце Делчев и на паметната плоча на Мара Бунева и палещи свещи в църквите "Свети Димитър" и "Свети Спас".
След 8 години, на 11.Х.1942г. един сръбски селянин - колонист от Север, убива български войник, роден на територията на сегашната македонска държава.
Тъй като между временно Методи Шаторов е извадил македонските комунисти от състава на Югославската комунистическа партия и ги е преподчинил на БКП, скопските писатели-фантасти, наричащи себе си "историчари" определят тази дата като начало на въстанието "на македонскиот народ против бугарско-фашистичката окупация"!
На този ден съм виждал заглавия във вестниците, излизащи в Скопие, от типа на "Бугарите-патологични убийци".
По улиците манифестират комунизирани и македонизирани възрастни българи, а също и сърби живеещи в македонската столица, накичени с ордени и медали.
А българите-патриоти си пият ракията в централните кафенета "Фуфо" и "Лондон" и гледат злобно.
Няма как - когато едно общество е разделено отвътре с непреодолими бариери, държавните ръководители да водят единна и последователна външна политика. Това се отнася и за управляващите в Скопие.
В момента те са единни само по отношение на отпора, оказван на Атина относно името на държавата.
Това е така, защото като се започне от кланетата, извършени от гръцките андарти и редовна войска и полиция от началото на ХХ век до ІІ световна война и се стигне до дългогодишното ембарго и затваряне на границата, спрямо гърците са натрупани много негативни нагласи във всички слоеве на македонското общество - както сред българите със съхранено национално самосъзнание, така и сред македонизираните.
А що се отнася до албанското мюсюлманско малцинство, то по традиция има сериозни проблеми с гръцките съседи. Затова скопските ръководители си вдигат рейтинга, като упорстват в запазването на сегашното име на държавата и отхвърлят компромисното предложение на американския посредник Матю Нимиц за "Република Северна Македония".
Единствен бившият премиер Любчо Георгиевски се обяви за приемането на това предложение. Той от една страна не рискува нищо, тъй като вече е излязъл от македонската политика с приемането на българското гражданство.
А от друга, по време на неговото управление, голяма част от македонската икономика беше приватизирана от гръцки компании.
Най-вероятно и той се е облажил от процеса на приватизация. Това обаче не става без поемане на трайни политически ангажименти. И сега явно от Атина му напомнят за тях в нужния момент.
Неговият приемник Никола Груевски обаче все пак отстъпи пред американския натиск по друга линия.
Република Македония призна независимо Косово и с това си навлече гнева на Сърбия. Македонският посланик беше изгонен от Белград, отношенията между двете страни бяха замразени.
Което изобщо не значи, че ще бъдат подобрени отношенията с Албания и с новата държава Косово. Въпреки че в Прищина ликуваха - и македонските българи, и албанците няма лесно да забравят многобройните жертви от войната през пролетта на 2001г.
Още повече, че съвсем наскоро бяхме свидетели на нейни рецидиви в многострадалното село Танушевци, откъдето навремето военните действия се разпространиха по Северо-Западна Македония.
В такава външно-политическа изолация от съседите, би било логично управляващите в Скопие ВМРО-вци да направят всичко възможно за подобряване на отношенията с "големия брат" - какъвто е Република България спрямо Република Македония.
Вместо това обаче ставаме свидетели на поощряване и дори връчване на награди на активисти от ОМО "Илинден", заедно с тези от "Виножито" в Гърция.
На един от тях - Иван Гаргавелов, дори е дадена възможност да хули България и да обвинява българските управляващи в нарушаване на правата на македонското малцинство, което, според него, у нас наброявало два милиона души!
Очевидно пишман-политикът Гаргавелов има предвид всички българи, чиито предци са родени в пределите на географската област Македония.
Интересно, колко от тях е питал дали се чувстват българи или македонци?Аз лично съм с корени от Ново село, Щипско (откъдето са и Тодор Александров и Иван Михайлов) и за мене македонците са измислен народ.
Така смята и огромното мнозинство от тези два милиона. Тук трябва да зададем въпроса към лидерите на скопското ВМРО - какво смятат да правят, ако на управляващите в София (които и да са те) им омръзне някакви политически пигмеи да ги позорят пред Европа?
Как ще се оправят, ако и българската страна им наложи санкции? Имат ли отговор

Поредна фалшификация!

2008-09-24T18:05:00.003+02:00

Агенция Фокус
Скопие. Македонски документален филм, посветен на баба Ванга, ще участва във фестивал в Индия, пише днес македонският вестник "Време". Филмът “Като свещ" за “македонската” пророчица, както пише скопското издание, ще участва във фестивал в памет на Махатма Ганди. Лентата била заснета по време на гостуването на театралната трупа „Скръб и утеха" в селата Мосомище и Леска в Пиринска Македония, пояснява "Време".
„Филмът е посветен на култовата балканска пророчица, която е родена в Струмица, но се е преместила в България, в Рупите", е казал режисьорът на филма Тихомир Стояновски. По думите му освен за Ванга филмът говорел за „проблемите на македонците в Пиринска Македония и непризнаването от страна на българските власти". „Във филма има доста изявления на македонци, които искат отваряне на границите и признаване като македонско малцинство в България. Те искат да се сдружават и свободно да говорят с роднините си в Македония", е казал Стояновски.

За пореден път Скопие доказва безсилието си, чрез фалшификации и откровени лъжи по адрес на поредната достойна фигура, по произход от Македония. Невероятната наглост на тези мерзавци, ме принуди да потърся цитати на баба Ванга, засягащи етническия характер на населението на Македония.
"В отговор на въпроса дали България и Република Македония пак ще бъдат заедно, Ванга казва: „Там, дека е текло, пак ке тече“ и „Един народ — една държава“. Отношението си към Република Македония Ванга изразява в две изречения: „Македония е българска земя. Тя не е държава, а част от българската територия.“"

Писмо от Д. Миладинов до Александър Екзарх

2008-09-14T15:41:00.005+02:00

20 август 1852, Битоля
Достопочитаеми Александър Екзарх,
Вашето добро име е име за гордост на всички славянобългари в Европейска Турция. Ти привличаш почитта на нашите единородци чрез истинската ти ревност за тях. Пожелавам родолюбивото ти чувство да се разнася като светкавица към всички някога славни, а сега възкръсващи от тинята на невежеството наши единородци, потомци на Илир, на Коледа, на силния Стефан Немановик и на други.
О, какво време, по-сгодно от всякога за съкрушаване железните обръчи на заливащото невежество! Всесияйната северна звезда, предопределена от бога, не е ли всевидима, за да упътва единородците, както някога огненият стълб Моисея?... Сегашното време, през което сякаш ни ръководи ръката на всевишния, не е ли време за възход към златния ни век? Век на просветата? Няма ли страшният гигант на деня да разчупи прогнилия череп на аномалията и да разпръсне мъглата, що спъва напредъка? А пречките за тукашния славянски напредък не са нито малки, нито малко и като последица от другите пречки най-голямата е може би гръцкото духовенство, което е било всякога, е навсякъде и ще бъде интригантска машина против славянския език (ама со име божио не ке дочекает) и според пословицата нужно е „на золтарi зла копачка”. Пиша ти свободно по моя съотечественик и ученик Андроник Д. Йосиф[чев], когото ти препоръчвам като родолюбив и честен.
Нека ми бъде простено да кажа някои наблюдения още от детство. В почти шест осми от Македония, населени от едноезични българи, всички се учат на гръцки и от гърците се наричат гърци с изключение на по-северните славяни, които напредват в славянския език.
Един руски пътешественик по име Виктор Григорович, професор в Казан, много се изненада, като видя славянски книги в Охрид, в моето родно място Струга, в Преспа и пр., като че ли тукашните българи не са били познати на европейските народи, а са били смятани от тях като някакъв друг народ. Когато преподавах Тукидид в Охрид, Григорович възкликна възторжено: „О, ели наши братя сте?” и като че ли бълнуваше и не вярваше, че славянският език ни е майчини прадедовски език. Като стигнахме двамата в родното ми място Струга, вечерта пожела старата ми майка да изпее (богарска песма), която си и записа. И след това ме помоли да напиша граматика на говоримия днес български език, която очакваше във Виена, гдето някои гърчоля и албанци от околните места на родината ни, подбудени от някои, му приписваха несправедливи обвинения, че задигнал книги, а в същност нашите съотечественици му дадоха на драго сърце някои книги. От това разбирам, че „гърците и френците за нищо не не борает”.
Родолюбивейши! Пороят на гръцкия език ще стане за тукашните места неудържим, ако не се вземат силни мерки. Мнозина славянобългари са се учили и се учат в Атина и с течение на времето с езика се оформяват и нравите, и следователно народността се слива с чувствата.
Моят брат, връщайки се това лято от Атина, гдето учи в университета гръцка филология само три години, мина през Атонския манастир Зограф, за да се срещне с йеромонах Партений, който някога бе мой ученик и който напоследък се учи в Русия. Брат ми имал намерение да склони Партения да му помогне да продължи образованието си в Русия по славянска филология. Но засега изкарал само славяно-руска граматика и синтаксис в манастира и се завърна в родното си място. А Партений му дал такова обещание (ако е вярно и това): „Чрез учителската си професия изплати в срок от три години своите лихвоносни дългове (тъй като ние се учихме с пари, взети под лихва), а подир това аз ще имам средства да те изпратя след три години в някой от университетите в Русия.” Оттам брат ми донесе две книги: по черковно пеене на български и едно българско евангелие, които подари на родното ми място Струга, където, както ми пише брат ми, всяка неделя се чете българско евангелие от един свещеник, който знае славянски, за голямо задоволство на слушателите.
По моя подбуда гръцкият учител в Струга, бивш мой ученик, както и поп Йоан, се убедиха да обучават учениците първо на български. Ако имаха на този език книги за подготовка, като буквари, граматики, синтаксиси, аритметики и географии, уверявам ви, че щеше да стане добро начало от най-западна Македония.
„От крепка ръка всички се нуждаем.” Търгуващите там г. г. Петър А. Димисовик и Димитър К. Пагонидис могат да те осведомят за моите скромни чувства на родолюбие и за госпожа Немотията.
Ако някога бъда удостоен с ваш отговор, изпращането на писмата се осигурява чрез господин Д. Пагонидис и Петър Димисовик, като се адресират до кантората в Битоля на братя Роби и синове.
Съм завинаги ваш почитател,
Всецяло ваш:
Димитър Миладинис

Защо ли?

2008-09-07T16:26:00.003+02:00

На 7 септември 1913 г. избухва Охридското въстание на българското и албанското население срещу сръбската власт в Македония.
Охридско-Дебърското въстание е съвместна акция на българското и албанското население срещу сръбския режим във Вардарска Македония, установен след Междусъюзническата война 1913 г. Избухва през септември и обхваща Дебърско, Стружко и Охридско. Обединени български и албански чети освобождават Дебър. Начело на въстаниците застава Петър Чаулев, подпомогнат от други дейци на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Въстаниците успяват да прогонят сръбските войски и администрация от Струга. Освобождават и Охрид. Въстанието внася известно безпокойство в Белград и за да не се разрасне още повече, срещу него са изпратени значителни войскови сили и сръбски четници. В помощ на Сърбия се включва и Гърция. Въстаниците отстъпват пред многобройния в количествено отношение и по-добре въоръжен противник въстаниците.
Интересен факт е, че Охридско-Дебърското въстание не се празнува официално в БЮРМ, па дори и сега след разгромяващата победа на т.н. ВМРО на Груевски на последните парламентарни избори. Та нали Груевски претендира, да е наследник на онова славно ВМРО, което подигна българското население да се опълчи срещу сръбския терор и окупация? Явно страха от сръбските господари, продължаващи да управляват чрез разни марионетни партии, е по-силен от зова на предците, за свободна и независима Македония. Слава на достойните охридчани и срам за техните наследници, прегърнали каузата на поробителя!

Цитати од "Солунскиот атентат и заточениците во Фезан" на Павел Шатев

2008-08-27T16:15:00.003+03:00

Следниот ден, на 17 април попладнето, Орцето од балконот на куќата (куќа на Антонио Пепе, спроти католич. црква фрла бомба и тоа претставува знак да се струпа војска, која се двнжела од сите улици. Војската надоаѓа. Орце од вториот кат фрла уште две-три бомби, и потоа самиот се застрелува со револвер. Војниците се втурнале да го бодат со штиковите по сета снага, но командантот араб-бимбаши ги запрел, велејќи им дека треба да земат пример од овој бестрашен херој. Помислија, дека ќе се повтори вчерашното, и настана паника. Чаршијата се затвори. Тогаш Турците се наежија, и почнаа да колат секого, што ќе го најдеа на улица, Бугари, Гркоманн и други во Вардарско маало. Милан Арсов бил сведок кога ги носеле труповите на бугарските гробишта, тој ги броел и наброил 65. Ако имало уште 4-5 Грци и 4-5 Евреи, значи сe на сe околу 75-мина.

Асан Фехми паша, валија (сега министер), одел по улиците и ги молел башибозуците да не колат (граѓани), затоа што ќе биде лошо и за турската држава. Тој успеа да ја запре џганта, за да не се втурнат врз населението. Уште во зорите
на 17. полицијата заповеда да се уапсат сите Бугари (повозрасни мажи) во Солун. Од куќите и од аништата ги собираа и ги доведуваа со тепаница во домот на владата, таму набрзина им ги запишуваа имињага. Откако ќе запишеле до 20-мина, ги испраќале во еден соседен двор. Додека поминувале низ ходниците, за да дојдат во дворот, наредените во каре во ходниците војници го траснувале секого по главата со кундаците од пушките и со дрва. Сите Бугари стасаа во дворот со големи викотници и пискотници, со расцепени глави, кој повеќе кој помалку. Јас бев тогаш уапсен во полицискиот дом и бев очевидец на таа срцераскинувачка сцена, и ми беше многу тешко, затоа што и јас бев исто така од виновните. Еден старец пред масата на полицаецот, кога го запрашаа како се вика, уплашено одговори на бугарски, и полицаецот разгневен, дека му одговорил на бугарски, толку силно го натреска неколкупати по лицето, што тој падна во несвест, и тие со клоци го убија пред мои очи. Тој бездруго умрел поскоро од страв. Тој држеше една кошница со цвеќиња, очевидно продавал цвеќиња од бавчите. Потем го изнесоа и го однесоа во италијанската болница, божем починал од срцев удар.
На 16 април изутрината бил фатен и Ѓорѓи Богданов, што беше фрлил бомба пред „Ноија". Тој ноќта, откако ја фрлил бомбата, си отишол дома. Домот му беше близу до кафеаната Алхамбра, каде Мил. Арсов фрли бомба, па полицијата, кога правела претрес меѓу Бугарите, одеднаш влегува во неговата одаја, и во неговиот куфер наоѓа два мелинитови патрона, без да бидат стегнати со прачки, туку само со мелинит. Заедно со куферот ги однеле во полицијата патроните и го уапсуваат Богданов. Го изведуваат пред воениот суд. Пред да го изведат на судење, бидејќи бил изолиран во одделна просторија, измачуван од помислата што ќе последува, троа се беше побркал. Кога нe изведоа на соочување со мене, зборуваше сосем противречно. Го прашаа „Зошто фрли бомба во Алхамбра?" Мислеа дека тој ја фрлил бомбата. Тој им одговара: „Милан ја фрли бомбата во Алхамбра", - „Ами ти каде фрли?" - „Јас во Ноија". Полицијата веднаш разбра дека има и некој „Милан". Бидејќи Богданов им рекол оти Милан е од Велес, сите „Милановци", што се наоѓаа во Велес и во Солун, ги доведоа на судот. Комесарот Панајот, велешанец, во служба на Турците, им кажал дека Милан Арсов другарувал со Орцета и со мене, сите други ги пуштаат. Милана Арсов го наоѓаат на 26 април во Солун и го уапсуваат. За да се уверат дали сме во контакт со ЦК (бидејќи полицијата знаеше оти Гарванов е замешан, но немаше факти), го запрашаа Богданова: ,.Го познаваш ли Гарванов" - „Не го познавам Гарванов, но знам еден Гарванов што ние сакавме да го убиеме". Еднаш, поради оние 1000 килограми динамит, ние - Кирков, Орцето и Мечев и јас, се препиравме; тие сакаа да му се одмаздиме на Гарванов. Јас бев против тоа, и најпосле и тие се откажаа од таа мисла. Богданов го слушал и го изломотил ова. Богданов рекол уште дека од тој истиот Гарванов сме добиле 36 лири. Вистина е дека 20 дена пред атентатот, за наше издржување, ги добивме од Гарванов тие пари, и од нив пред атентатот и се кулија поубави облеки. Милан Арсов, кога му ги поставуваа овие прашања, и кога му рекле оти Богданов рекол дека сме добиле од Гарванов 36 лири, и го запрашале дали е тоа точно, одговорил „точно". Меѓутоа, Гарванов беше уапсен заедно со сите други Бугари. Споменатата индиција беше многу силна и прилично го товареше. По настојување на конзулите, воениот суд ги судеше само замешаните во атентатот, а Гарванова и неговите другари ги суди друг суд. Гарванова го осудија на 101 година затвор. Дека Богданов уште тогаш, кога ги давал тие искази, бил веќе троа побркан, се гледа и од тоа, што подоцна по Св. Кирил и Методија, тој сакал да излезе низ дупката од ќелијата (тоа е малечка дупка), па стражарот го боднал со штитот и го ранил, па сосем се побркал, полудел. Му ставија вериги, а тој неврзано постојано зборуваше дека поради него ќе загинат татко му и мајка му, и слично. Очевидно таа мисла го измачувала најмногу.
На судот јас признав дека го запалив со динамит паробродот, туку не им расправав подробности. На прашањето: „Зашто го стори тоа?", им реков дека е одвишно да одговорам на тоа прашање. Ме запрашаа, бидејќи тој ден имало и италијански пароброд, поубав и слично, зошто не сум причинил пожар на него. Одговорив дека не сакам да дадам одговор на тоа прашање. Во затворот ни иајмалу не ме измачуваа. Марко Бошњаков, што ја држеше бакалницата, утредената (ушт на 16.) се сокрил во куќата на еден охриѓанец, сe до 6 мај. Тој ден, според поткажувањето на еден шпион, охриѓанец, го најдоа и него дома. Тој се појави пред судот. Призна дека држел бакалница, и сe друго. Марко Бошњаков е еден од групата то го уби Михаиљану; тој бил стражар тогаш во улицата, и вардел кога стана убиството на Михаиљану. И него го осудија на смрт. И Богданова го осудија иа смрт. На 24 мај се прочита пресудата на воениот суд. Беа присутни конзулите, видни трговци од Солун, дописници, воени чиновници, високи офицери. Ние, јас. Милан Арсов и Бошњаков, бевме изведени пред судот, а за Ѓорѓи Богданов се достави медицинско уверение дека е умопобркан. Се прочита пресудата. Се споменуваа убиените и сите други. Врз основа на чл. 54, 56 и 58 од турскиот кривичен закон бевме осудени на смрт со бесење. Се покажав ладнокрвен. Потоа, откако и по 24 часа не дојде потврда на пресудата од Цариград, нe пренесоа во централниот затвор во Еди-куле. Тоа беше на 25 мај 1903 г. Си помисливме дека пресудата е укината. Во централниот затвор не држеа три години. По два месеца Богданов умствено се подоправи, дојде на себеси. Во 1904 година во мес. април беше дадена општа амнестија, па пуштија 600 мина Бугари. Останавме само ние четиримината и други петмина, обвинети како соучесници на Делчев при атентатот на мостот кај Ангиста. Тоа беа свештеникот Атанас Иванов, па Кочов, Митов, Арабов, Коце Шатров, Паскал Ризов и Аврам Николов, - сите селани од село Скрижево (Серско). Останавме само ние, затворот се испразни, стана глуво. Ни беше ужасно, не обзеде јад и ни беше тешко, бидејќи останавме со злосторници, катили Турци и Бугари, а немаше надеж наскоро да има пак некаков повод за амнестија.
Не држеа уште во центр. затвор, сe до 23 април 1906 г.. Тешко го почувстеувавме тој затвор. Тогаш со султанско ираде, оние што беа осудени за големи престапи, од 10 години нагоре, се испраќаа на заточение во различни места: до 10 години во Подрум, до 15 г. во Сирија и во Триполи; скрижевчаните ги испратија во Пајас-кале (во Аданскиот вилает), а осудените на вечен затвор и на смрт - во Фезан (во Африка), 950 километри во внатрешноста, во градот Мурзук, што се наоѓа на 600 метри височина над морското рамниште. Две групи осудени на 10 години, ги испратија на Родос и во Подрум.
Во Фезан ние поминавме тежок живот. Се ослободивме сега, на 2 август годинава (1908). Таму умреа Марко Бошњаков, на 15.02.1908 од мочуришна треска (fievre paludikue) и Милан Арсов, од туберкулозна ангина (anguine toubercouleuse), на 8 јуни 1908 г..
Во Фезан бевме до 50 мина Бугари - од битолско, скопско и солунско, сите политички заточеници

BLACK HAND OVER EUROPE by Henri Pozzi

2008-08-24T20:20:00.003+03:00

The Macedonian Question
In the heart of the Balkan peninsula, stretching from Lake Orchrida, which washes the Albanian frontiers, to Drima on the Aegean Sea; from Salonika to Mount Shar north of Skoplje, lies Macedonia, a beautiful country nearly three times as large as Belgium and inhabited by two and a half million people who possess the same language, the same culture, and with few exceptions, the same religion. Of this people, seventy per cent, are pure Bulgars.

Behind this country lie twenty centuries of tumultious and tragic history, Rome, the Barbarians, the Crusades, Venice, the Ottoman, Alexander and the Empire of the Old World. On of the most powerful efforts for liberty of the Turks; always crushed, always regenerated, up to the victory of the Balkan Allies in 1912. A first dsitribution of Macedonian lands between Belgrade and Athens after the first Bulgar defeat in 1913. A second in 1918 after the World War and the second Bulgar defeat.

Today, a heavier servitude than the old one rests upon Macedonia, because the new master are stronger than the Turks, and more violent, and Europe, this time, supports and approves them. Five to six hundred thousand Macedonians (an entire people) have sought refuge in Bulgaria since the annexation of their country by Greece and Serbia.

Those who were able to leave have left, since the peace of July 1913, and since the Armistice of October 1918, rather than suffer foreign domination. All the intellectuals, all the teachers, all those whom their antecedents or their relations rendered undesirable or suspect, have been expelled since the installation of the conquerors. Thousands more, before the frontiers closed, fled and abandoned all their property, often leaving behind them all or a part of their family.

Of the same blood, the same language, the same traditions as the Bulgars, they have been received by them as brothers.

Finally, the Greek authorities expelled thousands of Macedonian families en bloc after the disaster of Smyrna, in order to install the Hellenic population of Asia Minor on their lands and in their homes, which they had confiscated without indemnity. The outcasts of Macedonia were shepherded by the Bulgarian Government, with the aid of the League of Nations, towards Bourgas, on the Black Sea and towards Dobroudja.

There they transformed what was before only broken stones and swamps into a flourishing country. Nothing distinguishes these Bulgars of Macedonia from the Bulgars of Bulgaria in the midst of whom they live. They are neighbours in the same villages, a number of them have won high social positions, some have become ministers, even Presidents of the Bulgarian Council.

Yet all have remained Macedonian. They look incessantly towards their beloved Fatherland, towards the obscure hamlets, the little white-and-rose cities of the frontier. There they were born and there most of them lived for so long that, if the barriers were removed tomorrow, every one of them would return to his native land.

"But your fields, the lands which the Government of Sofia have given to you and which your children and you have worked for fifteen years," I asked a Macedonian labourer near Belica, "would you abandon them?"

"My lands?" he replied. "They are over yonder in Macedonia. They are waiting for me. I hope to live long enough to return and sit on the stone bench which my father had placed under the apricot-trees before the door. He, also, is waiting for me."

Five hundred thousand Macedonians in Bulgaria, where they are at home, where they have married, where they have nothing to fear from anyone, still think and speak as this old peasant of Belica.

Fifteen hundred thousand Macedonians, in the annexed land under Greek or Serbian domination, live and have their children in the hope of this return, and in the expectation of it.

What a tremendous pressure is here! What a colossal weight of desire waiting only for the right moment to take shape in action.
Soon after the annexation, attempts were made to "Hellenise" or "Serbianise" the Macedonians who remained in their country, and when they attempted their first gestures of revolt, they had the breath knocked out of them by the crushing violence of their new masters. The gendarmes, the prison, the certainty that they had no chance of help from anyone, has taught them in the past fifteen years to walk straight along the road indicated to them. They have become docile, respectful, obedient. They have learned to smile through their tears.
I have seen them, and the memory of the decay into which these free men have fallen makes my blood boil still.
The Macedonians in Bulgaria are waiting also. But they are free, and for fifteen years they have pursued an obstinate dream that they will liberate their lost brothers. All the resources they have are consecrated to this task. There is not one among them, wherever the hazard of exile has placed him, who does not belong to a society, an association, a group of some sort destined to keep up among its members, and especially among the youth, the sentiment of national solidarity and the cult of a native land momentarily lost.
These organisations have their form in associations of Macedonian women;student associations; organisations for the assistance of old people, orphans, sick; associations for propaganda abroad; all form a network that lets nothing pass between its meshes.
Not a Macedonian in Bulgaria! Not a Macedonian in foreign countries! That is the national slogan. And the apex of this organization is a handful of men working in broad daylight with legal methods and means; the Macedonian National Committee, which commands its energies, centralises its resources, and directs its activities.
In the shadow, beside the National Committee, but absolutely distinct from it, absolutely foreign to its work and actions, is another group of men, directed by other chiefsm the ORIM. We shall meet with it again.
The Macedonian question has existed for half a century. The desire for Macedinian liberty has become a burning obsession. This determination for liberty cost the Turks their possessions in Europe. Initial cause of the two Balkan wars, it was in order to liberate Macedonia that Bulgaria prepared the coalition in 1912, and it was in order to seize her fro the victtorious Bulgars that the Serbs and the Greeks, in turn, joined against her in 1913. Macedonia was indirectly, but certainly, at the origin of the World War. A hot spot, Indeed!

Chicago Bulgarians and Macedonians Parade and Raise Battle Cry

2008-08-22T18:54:00.002+03:00

Chicago Record Herald 12 Dec 1910
Chicago became the American center yesterday of a revolt against the renewed depredations of the Turk in Macedonia, and the Bulgarian flag was unfurled in the streets of this city for the first time.
Several hundred members of the Bulgaro-Macedonian league paraded the West Side and met in Bricklayers' Hall, Peoria and Monroe streets, where fiery speeches were made against the outrages committed in their native land.
A majority of those present were refugees who had fought as insurgents in the Macedonian mountains against the Turkish soldiers, and they raised their battle cries again in a pledge to return this summer and join the revolt which is being started.
TO FREE MACEDONIA
The Bulgaro-Macedonian League is an organisation formed to free Macedonia from the Turks, and this was the first meeting of its members in the United States. The league will endeavour to induce United States intervention.
The ingratitude of the Young Turk party, which the Bulgaro-Macedonians helped to overthrow Abdul Hamid, was scored by Dr. D. Dosef, one of the speakers.
"Many of the men before me are carrying bullets as the result of fighting the Turk. You helped the Young Turk overthrow the old regime and get a constitution. Your people were treated well for a time after the revolt. But today Macedonia is where she was in the reign of Hamid, in the hands of mercenaries; women are being outraged and men tortured and thrown into prison."
The speaker explained that no help could be expected from European powers because of their selfish interests, but that America was in a position to make an effective protest.
BISMARCK IS BLAMED
I. N. Mustreff, President of the Chicago branch of the league, said the jealous fear of Bismarck was responsible for the loss of freedom to Bulgaria when at the conference at Berlin he had demanded that that country, be divided up between Turkey, Servia and Roumania, leaving but a small part of it free. He said that Gladstone had been a true friend of Bulgaria.
"America" and the national hymn of Bulgaria were sung.
The Bulgarians and Macedonians are of the same race and speak the same language. Bulgaria proper now is free but Macedonia is under the rule of the Turk.
The meeting in Chicago will be followed by others in New York and other large centers throughout the United States.

Ѓорече Петров: Беседа за Гоце-1919

2008-07-22T18:37:00.002+03:00

"..Делчев, не беше само борец за македонското ослободително дело, туку и човек на бугарската општествена мисла. ...Делчев умре по слаткото прикажување со една бабичка среде бугарско село [с. Баница, Серско - Егејска Македонија]. ...вратите на Организацијата беа широко отворени за сите Бугари, безразлично од нивните политички убедувања... Живот на Делчев среде народните кругови се одвиваше младешки, но на секој чекор тој личеше на учител: да ги разбуди кај Бугарите смелоста, неустрашливоста и другите квалитети за кој тој беше лично пример. ...Револуционерната дејност на Гоце Делчев во Организацијата почна 1894 г. како учител во штипско Ново Село.
Македончињата, 4-5 души од Военото училиште... формирале таен социјалистички кружок... Делчев беше најбудниот меѓу нив. ...Никој од неговите другари не можеше да си спомне зошто тој го избрал токму Штип и по чија ургенција бил назначен таму. ...Според една верзија, преку летото во 1894 г. Гоце заминал за Солун каде се сретнал со Даме и со негова помош бил назначен за учител во Штип.
Ефрем Чучков, другар на Гоце, нè уверуваше, дека Гоце уште од Софија знаел дека ќе оди во Штип, бидејќи се распрашувал за градот... Еден другар на Гоцета, кукушанецот Георги Имов, кој беше отпуштен од Военото училиште, пред Гоцета, ...може да биде врската со Даме. Чучков предполага дека врската е воспоставена преку него. ...Ентузијазмот на Делчев, кој дејствуваше на чувствата и методичкиот ум на Даме Груев, којшто дејствуваше на сознанието, ги поставија темелите и ја издигнаа зградата на онаа револуционерна тврдина од град Штип, чија слава стигна дури и до Србија, кога штипските младинци во текот на 1914 г., како регрути во Крагуевац, откажаа да му дадат заклетва за верност на крал Петар, пеејќи бугарски патриотски песни.[29]
Сакаме да истакнеме, - кажува Ѓорче, - дека по Битола со Пере Тошев, Штип со Делечев стана второто по значење револуционерно гнездо во Македонија. ...Денешното поколение, македонско-бугарско население, израснато во целина во револуционерната атмосфера, калено во борби и страдања, ќе биде готово да ги следи до крај неговите завети за татковината. ...Македонија ја загрозува подлабоко робство - српското и грчкото кое е гарантирано, ако не засекогаш, тогаш за долго врме. ...Едно знам, дека паметењето на народните борци - светци било потребно за поколенијата, за да ги буди и повикува на работа.“

Национална припадност на санданисти и неоврховисти.

2008-06-29T18:51:00.004+03:00

Весникот на левицата „Народна воля“, редактиран од А.Томов, во бр.1 (Солун, 19.01.1909) во увидната статија „Нашите позиции“ пишува:
„„Единство“ и „Конституционна заря“ има задачи на определено време, од кои главната беше да содејствуваат во ориентирањето на општествено-политичка мисла на Бугаринот во Империјата... Во средината на бугарскиот елемент во Империјата се извршува организирање на демократските сили. Од една страна, ние имаме брзо никнење на Бугарската народна федеративна партија [Оснивачкиот конгрес на НФП ќе се одржи во август 1909 г.], а од друга - почетоците на Работничката партија. ...Како орган на Б.Н.Ф. партија „Народна воля“ застанува врз почвата главно на оној дел од бугарското население кое го сочинува неговото преовладувачко мнозинство и најглавниот елемент во таа партија - лишените од државни грижи ситни сопственици, безимотни или малкуимотни чифлигари, ситни стопани, занаетчии и трговци. Тие се слоевите, чиишто интереси денес се интересите на бугарската националност во Империјата. ...Националното прашање за нас е прашање за демократија... Обединувањето на бугарската националност и нејзиниот културен развиток ние не го гледаме ниту во присоединувањето на делови од Империјата кон Бугарија, ниту во сосипувањето на било која од нејзините соседни држави и на било која од националностите во Империјата, напротив - само во заедничкото нивно благодејствие и во општото нивно побратимување, кое ќе се реализира во реализацијата на Источната федерација.“
Во истиот број на „Народна воля“ активистите и водачите на Сојузот на бугарските конституциони клубови се наречени: „во голем дел туѓи агенти“, „бугарски лажни патриоти“ и др.
Но, во однос на националната припадност на мнозинското македонско население, меѓу весниците на „прогресивната левица“ (санданистите) и клубистите („неоврховистите“ - „бугарските лажни патриоти“) нема никаква разлика. На пример, во весникот на „Съюза на българските конституционни клубове“ (Сојузот на бугарските конституциони клубови) „Отечество“ во бр.43 (Солун, 18.07.1909) во статијата посветена на годишнината од Илинденското востание, се кажува:
„Десети јули [„хуриет“], тоа е епилог на Илинден; Илинден, тоа е најторжествениот акт на величествената македонска револуционерна драма. Без Илинден не би имало 10 јули. Последната дата е општоотоманска. Илинден е наш, на Бугарите.“
Во органот на „прогресивната левица“ (санданистите - ценралисти) „Народна воля“ бр.19 (Солун, 25.04.1909) во статијата за Гоце Делчев стои: „Бугарското население во Македонија и Одринско... Во таа мачна и неравноправна борба на бугарскиот народ во Македонија пројави ретка издржливост“.

Писмо от Австралия

2008-06-29T18:36:00.001+03:00

Братя,
Аз съм от Лерин, от години живея в Австралия. Тук срещам и млади кора от София и от други краища на България. Разговаряме с тях за всичко. Но виждам, че у тях народното е замряло. Те нямат хабер за нас, дето още имаме корени в Гърция. Нямат хабер за гръцката политика към нас, за гръцката злоба срещу нас. Горко на нашите от Костурско, Воденско, Драмско, Серско. Не разбирам, братя, каква ви е политиката там, в България. Мое мислене е, че всеки народ трябва да знае кои са му приятелите и кои - враговете. Какво е положението на нашите в Гърция? Лошо, братя. И Вие трябВа да знаете това. Аз ще ви разкажа, доколкото мога, за това какво правят гърците с нас.
Разберете едно: гърците много се плашат от българите. Най-големите врагове сме им ние. Колко избиха, колко изселиха, колко претопиха и все този страх. И сега цялата им политика е насочена към това: да ни затриват. Още когато Караманлис дойде за първи път на власт, измисли детските градини. В тях започнаха да събират малечките ни деца и да ги учат на гръчки. Сакаха да им внушат забрана към нашиот език. Бабите и дядовците, които досега не бяха научили гръчкия, бяха принудени да го учат, защото децата не сакаха да сборуват по нашенски и у дома. Там, в детските градини, им внушават дека българският език е варварски. Ние сакаме да предпазим децата си от тази асимилация.
Голямо е притеснението, което имаме от гърците. Те държат сметка за всяка девойка от нашите семейства. С пари, с икономически натиск, заплахи те правят всичко възможно да оженят момичето за грък. Всички момчета от нашите, като отидат войници, ги разпращат по най-далечните острови. Там главната задача на офицерите и генералите е да задомят нашите момчета за гъркини. По това се мерят заслугите на гръцките офицери към Гърция.
Още като бях в нашенските места, ми попадна документ, подписан от брата на Караманлис, който също бе голям човек във властта. Според този документ местните общини се заставяха да не дават работа на българите по месторождение, а да ги изпращат на работа по островите, а по нашите места да заселват гърци, които на всяка цена трябвало да се женят за българки. Стига се дотам, че на гъркиня, която реши да се ожени за наше момче, държавата й подарява къща или апартамент.
А какво правят с нашите земеделци селяни. Тяхното мляко и тяхното месо се изкупуват на два пъти по-ниски цени, отколкото във вътрешността на страната.
Същата политика на отсяване се води и с децата, които искат да учат във висша школа. Аз саках да уча археология, но гърците не позволяват на българите да се занимават с история. Страхуват се да не научим истината. Сякаш не я знаем.
За нас най-важното сега е езикът. Той ни учи кои сме, какви сме. Ние сакаме да запазим децата си за езика. Загубим ли ги тях за езика, загубени сме и ние.
Сега ке се върна и малко назад. От татко ми го зная. Нашите голяма надежда са имали в България. На четири пъти България ни надигаше и четири пъти ни оставяше да ни колят гърците. Нашите чакаха през 1912 г. Чакаха през 1922 г. Когато се надигнаха нашите във Воден, Костур и Лерин, ни напуснаха. През 1944 г. - също. България се оттегли и след това натовариха местните българи на кораби и ги изпратиха по островите да умрат и да се претопят. Да не говорим за 1949 г., когато България отказа да приеме хората ни, пострадали в гражданската война. През всичкото това време нашият местен народ очакваше помощ от България. Правихме арки да посрещнем цар Борис III, но не го дочакахме. В тази страна ние израснахме като македонци, но от майките и бащите си знаехме, че сме българи. Ние сакаме обединена Македония, но без граници с България. Разберете, че народът ни не се интересува как ще се нарича - българи или македонци, за настова е едно и също. Народът сака да се отърве от гърка.
Ще ви разкажа една много важна случка. Кога си бев още по нашите места ми казаха, че гръцките комунисти се борили за равноправие и справедливост. И ние, няколко човека, за да се запазим като българи, решихме да се запишем в комунистическата партия. Когато ни приемаха, се събраха повече от 500 човека. Ние им рекохме дека сакаме да учим на язика си и дека е добре да имаме затова учители от България. Петстотин гърла ревнаха като люто ранен звяр. Казаха ни: "Ще ви изхвърлим през прозореца!" И ни изгониха. Та вие, братя, разберете: партиите в Гърция могат да се карат помежду си и да приемат всички: и цигани и албанци и куцовласи, и арменци, и евреи, но българи не признават. Срещу българите партиите забравят всички кавги и се обединяват. Това е. Когато Атина реши да упражни натиск върху някой непокорен българин, тя го прави с различни средства. Натиск полицейски - бой, арест, или кола ще го блъсне, или ще му изчезне детето, или той самият ще изчезне, докато го принуди да се изсели или да се погърчи Такава е картината, ама вие, в Бъглария, както виждам, хабер нямате от тези неща. Ех, братя, братя...

Спомени од Славејко Арсов

2008-06-04T19:36:00.003+03:00

Славејко Арсов со Марко Лерински други четници, во почетокот на 1902 г. го придружуваат Гоце Делчев во обиколката на Костурско, Воденско, Леринско и Битолско. Во спомените на С.Арсов стои следното: Во "селото Гугово (Воденско)... го направивме последното општо собрание заедно со Делчев. По завршувањето на собранието Делчев одделно мене и на Марко ни даде упатства за идните дејства како да се постапува при агитирањето, особено во мешаните села, каде имаше гркомани; да се говори дека целата на четите не е луѓето да ги прават Бугари или Грци, туку да се ослободат од Турците, а потоа којшто сака нека биде. Во чисто егзархиските села се објаснуваа лошите страни на живот, се правеше кус историски преглед на турското ропство и сл. Се објаснуваше колку било силно некое време бугарското царство, кои биле причините да падне под Турците, т.е. неслогата.

Во врска со учеството на Гоцевиот телохранител Марко Лерински во агитацијата на Организацијата, во спомените на војвода Пандо Кљашев се кажува: "Зборуваше и Марко на својот источнобугарски говор. Вооодушевувањето кај селаните беше големо.

Во спомените на Славејко Арсов за агитацијата во Битолско и заколнувањето на новопримените членови стои следното:"војводата ја кажува клетвата, а тие повторуваат: "Се колнеме во името на Бога, верата и честа, дека отсега ќе служиме на нашата татковина Македонија и Одринско, ќе ги слушаме наредбите на нашите главатари...." Потоа им се честиташе: "честито!" ... Им се објаснуваше што означува "татковината наша Македонија и Одринско", дека, имено говориме еден јазик, дека сме една вера, дека треба заедно да работиме, а не посебно, што е повелба и сл.

Во врска со агитацијата во Преспанско Славејко Арсов кажува: „Кога Петров (Војвода во Костурско) дошол во селото Герман (гркоманско село со 150 куќи, 50-тина куќи се отцепиле и преминале во егзархијата)... направил собрание со селаните, на кое бил и кметот. Им се објаснувало делото кое е општо за сите, а не само бугарско.

Славејкo Арсов агитирал и среде македонските Власи: „Од селото Маловиште (влашко село) излегоа вооружени 20 души. Раководител беше Стефан Барџак (Цинцар). ...Кога дојдов во Подмочани, ме пречека. ...Ми кажа дека пред некој ден дошол од Ѓавото каде ги подготвувал селаните. Посакав и јас да зборувам и во меаната ги викнавме сите селани Власи, меѓу нив и гркоманските Власи. ...Ги поканив да ни се придружат, дека не сакаме да станат Бугари, дека со тоа не се занимаваме и сл.“

„Работническа искра" бр.4/1909-Битола

2008-05-22T18:21:00.003+03:00

Политичката партија на Јане Сандански е формирана во август 1909 г. Во член 1. од Правилникот на Народната Федерaтивна Партија (Бугарска секција), стои: „Член на бугарска секција на Народната Федеративна Партија може да биде секој Бугарин, отомански граѓанин, навршил 20 год., кој ја прифаќа партиската програма и се вбројува во една од месните организации.Забелешка: Се прима за член и граѓанин од друга нација, до образувањето на партиска секција од таа нација.“

Весникот „Работническа искра“, чиј уредник е Васил Главинов во бр.4 (Битола, 5.11.1909), во уводната статија „Партиите и работниците“ дава своја карактеристика на Народната федеративна партија и Сојузот на бугарските конституционии клубови:„...сакаме да кажеме неколку думи за бугарските партии кои имаат извесно значение во иднина.Засега во Македоно-Одринско се одделуваат главно две партии: едната е партија на македоно-одринските конституциони клубови; другата - на Јане Сандански и Хр. Чернопеев, крстена неодамна на „Българска народна федеративна партия“. За работниците во Македонија и Одринско е извонредно важно да знаат што претставуваат тие партии и како треба да се држат кон нив... Според својата суштина тие две партии се јавуваат како изразители на две различни класи. Бугарската македоно-одринска конституциона партија ги претставува интересите на трговците и индустријалците, на фабрикантите и заможните еснафи, кои утре ќе се преобразат во индустријалци и едри трговци, на предприемачите, селските заможни стопани и лихвари - со еден збор, на класата која се нарекува граѓанска или буржоаска класа. Како партија на таа класа, која е националистичка, која сака да се соедини со своите браќа во Бугарија, Бугарската македоно-одринска конституциона партија е исто така националистичка и со сите свои стремежи и идеали на бугарската буржоазија во Македонија и Одринско.Напротив, Бугарската федеративна партија се јавува како представителка на дребните трговци, занаетчии и селани-сопстевници, на бакалите и крчмарите - со еден збор, на тое коешто се нарекува воопшто дребна буржоазија. Така што, ако првата од нив е една буржоазна парија, втората е дребнобуржоазна. ...Од друга страна, и Бугарската народна федеративна партија истотака е националистичка, како и првата. Разликата е само во тоа што, првата сака содинување на Бугарите кон Бугарија при сите услови, додека втората тоа го сака само под услов во Бугарија да нема монархизам и др. Барем тоа се разбира од нивните зборови. ...Во секој случај сèпомалобројната дребнобуржоазна класа исто наклонува кон соединувањето со своите браќа затоа што во тоа го гледа спасот од нејзиното пропаѓање. И колку повеќе таа ќе пропаѓа со разитокот на капитализмот во Турција, толку повеќе бугарскиот национализам ќе закрепнува во неа, а затоа Бугарската федеративна партија ќе станува понационалистичка“

Писмо на Главниот штаб на Вториот македонско-одрински револуционерен округ до Бугарската влада.

2008-05-17T22:54:00.003+03:00

ДоПочитуваната Владана Кнежеството Бугарија
Со оглед на критичката и ужасна положба, во која се најде бугарското население од Битолскиот вилает по извршените опустошувања и ѕверства од турската војска и башибозук, со оглед на тоа, дека тие опустошувања и ѕверства на систематски начин продолжуваат и не може да се предвиди до каде ќе отидат; со оглед и на тоа, дека тука сe бугарско ризикува да изгине и се затре без спомен од насилства, глад и настапувачката мизерија. Главниот штаб смета за свој долг да му обрне внимание на Почитуваната Бугарска Влада на катастрофалните последици за бугарската нација, ако таа не си го исполни својот долг спрема своите еднородни браќа тука на еден впечатлив и активен начин, како што се налага од силата на околностите и опасноста, која што ја загрозува бугарската татковина денес.
Верувајќи, дека Почитуваната Влада е доволно запозната со конечното опустошување на вилаетот, ние сметаме за излишно тука да ги повторуваме фактите со нивните подробности, а ќе се ограничиме само да ја резимираме во неколку точки создадената положба на нашиот народ и грозните последици од него.
1. Како во изгорените или напуштените, така и во останатите бугарски села, со мали исклучоци неизгорениот дел од реколтата остана неприбрана, затоа што секоја жена или маж, кои би се појавиле пред очите на заталканиот аскер и башибозук, бидува убиен – храната се прибира постојано од од турското население под заштита на турската власт. Голем дел од неа, како и од грабнатиот добиток, се употребува за издршка на војската.
2. Сите материјали, орудија и рогат добиток, со кои се обработуваше земјата, изгореа во запалените села, а во останатите беа грабнати од војската и башибозукот.
3. Скоро целиот ситен добиток, со кој стопанисуваше поголемиот дел од планинското население, беше уништен или грабнат по заповед на власта.
4. Сите изгорени села беа ограбени пред нивното опожарување, а истата судбина ги снајде буквално уште сите неизгорени села, оставајќи ги нивните куќи само со голи ѕидови, а избеганите жители, мажи, жени и деца, само со кошулите на грбот.
5. Религиозните обреди се изоставени во изгорените села, и црквите се опожарени, а во неизгорените беа ограбени, оштетени или поругани. Турците на многу места ги употребија за време на нивното претстојување во селата за коњушници или нужници, како на пример во селата Таш-Моруништа, Смилево, Кривени, Круше и др.
6. Ниту едно бугарско училиште не е отворено, ниту ќе се отвори, бидејќи: а) населението е распрснато како резултат на турскиот терор, б) бидејќи сите учители, како и свештениците се со четите, следствено се невозможни пред турската власт, за звањето кое што го имале, в) никој не мисли за науката, кога е ставен вон од законите на државата, затоа што го носи името Бугарин и се бори со гладта.
7. На многу места турската власт му соопштила на неизбеганото население, дека ако сака да биде поштедено, треба да прејде под ресорот на Патријаршијата. Такви случаи има: во Охридско, Битолско, Леринско и Костурско, каде што војската, придружувана од грчкиот владика, го принудувале населението да го предава своето оружје и да ја признае Патријаршијата.
8. После нашите први напаѓачки дејствија ние бевме принудени да држиме пасивно поведение, бидејќи секогаш кога ќе отпочневме борба со мобилизираните турски табори, било од одбрамбени позиции, било од фронтални позиции, согласно со нашата тактика на дејствување, Турците по завршувањето на борбата, се нафрлаат врз околните невооружени мажи, врз жените и децата и убиваат кого што ќе сретнат, обесчестуваат жени и девици, ги палат ннезгорените села и го собираат добитокот, зачуван од нивните претходни наезди. Случај во селата: Арменско (Леринско), каде убија 114 старци, жени и деца, Круше, Леорка, Кривени, Златари, Болно, Подмочани, Ехла и др. (Ресенско), Плаке, Речица, Сирула, Куратица и др. (Охридско), Смилево, Ѓавато (Битолско) итн. итн.
Како резултат на сето гореизложеното му го обраќаме вниманието на Почитуваната Бугарска Влада за тешката и безпомошна положба, во која што се наоѓа сега нашиот народ, и во блиска иднина, загрозувачката, жестока и жална судбина, како во материјален и здравствен, така и во духовен и училишен однос. Како очевидци на оваа состојба, ние се осмелуваме со сигурност да Ви ја претставиме мрачната перспектива на иднината во следното:
1. Како резултат на гладот, мизеријата и зимата што се приближува, една третина од нашиот народ е осуден на гладка смрт.
2. Бидејќи добитокот и земјоделските орудија станаа плен на огнот и Турците, населението дури и да би било оставено на мира, немајќи со што да ја обработува земјата, ќе биде принудено да им ја отстапи на Турците и фанатиците гркомани и целосно ќе биде претворено во чифлигарство.
3. Останатиот дел од населението, западнат во духовен и лишен од најнужните средства за живеење, не ќе има возможност да се спротивстави на желбата на турската власт и на примамливите и заплашувачки агитации на разбеснетите грчки владици и нивните органи и сигурно ќе прејде под ресорот на грчката патријаршија, и ќе биде засекогаш изгубен за бугарската црква и нација.
4. Да не го пропуштиме и следното: Од некое време наваму тука почнаа да им се прават на бугарското население тајни предлози од католичките и протестантски мисионери за минување под ресорот на нивните цркви ако сака да биде заштитено од турските ѕверства. Нема да биде чудно, ако оној дел од населението, кој не би се препуштил на грчките подлажувања, да ја прифати унијата или протестанството.
После сето ова нам ни е чудно, како Почитуваната Влада, која што ги раководи интересите на бугарскиот народ, продолжува да гледа со ладнокрвност на систематското истребување на бугарското население и пропаѓањето на бугарското име и чест пред светот.
Поставени на чело на нашето народно движење тука, ние апелираме кон Вас од името на робот бугарин да му притекнете на помош на најефикасен начин — преку војна. Веруваме, дека одѕивот е истиот кај народот во Слободна Бугарија.
Чезнеејќи по Вашата патриотска интервенција, пријатно ни е да Ви соопштиме, дека ги држиме на располагање нашите вооружени сили, кои до сега сме ги штеделе.
Од Главниот штаб

H.R Wilkinson, A review of the ethnographic cartography of Macedonia

2008-05-08T20:57:00.002+03:00

"...The idea that Macedonia might have a future independent of the Bulgarians had already arisen as far back as 1876, when schemes for a "Macedonian Province" had been promoted at the conference of Constantinople, but the idea had not been associated then with any differences between Macedonian Slavs and Bulgarians. At that time the Bulgarian character of the Slavs of Macedonia went unchallenged. It was not until after 1885, when strained relations between Bulgaria and Serbia developed, that the Serbian claims in Macedonia gave rise to the speculation that the Slavs in Macedonia Might be different from those of Bulgaria. In 1887, P.D Draganov tentatively put forward this idea in Les Nouvelles Slaves (1887-8) N.S. Zaryanko, the Russian cartographer, by omitting to colour the Slavs of Macedonia in the second edition of his ethnographic map of the Balkans(1890), likewise implied that those Slavs might be either Serbs or Bulgarians. A powerful factor in promoting the separist tendencies had been the very interest which the Balkan nations had evinced in Macedonia. Numerous secret societies began to flourish after 1890. The Bulgarians themselves were partly responsible for supporting IMRO and the idea of an independent Macedonia, because they believed that such a province would ultimately become part of Bulgaria, precisely in the same manner as Eastern Roumelia had become a part of Bulgaria....Unfortunately for the Bulgarians, Cvijic [Serbian], seized upon the idea of the "Macedonians" and gave what had originally been a political tag, an ethnic significance..."

Maps and Politics. A Review of the Ethnographic Cartography of Macedonia. Liverpool 1951

Спомени - Иван Хаџи Николов

2008-05-04T11:42:00.002+03:00

Во Солун останав до декември 1882 г., кога по мое барање бев преместен во гр. Воден. Од моето престојување во тој град ќе ми остане запечатена во сеќавањето мојата средба и разговорот со истакнатиот гркоман X. Бинчев. Еден ден тој ме повика дома кај него, и ми вели дека неговиот внук, што завршил медицина во Атина, сака да се ангажира со лекарска практика во Кукуш, поради што ме замоли да му дадам препорака до кукушките граѓани, да го прифатат наклонето. Му напишав таква препорака, но на аџијата усно му реков, дека тешко неговиот внук да наиде на успех во нашиот град, бидејќи сите кукушани се егзархисти, и не ги сакаат гркоманите, поради што и тој треба да се изјасни за егзархист. „Па и вие треба да се освестите и да станете егзархист, бидејќи во Воден нема Грци". На тоа тој ми одговори: „Да, ние признаваме дека сме Бугари. но го имаме во предвид следново: грчкиот владика и сите истакнати Грци што доаѓале и доаѓаат тука, и со кои сум имал допир, категорички изјавуваат дека и до каква и да е промена на политичките граници и да дојде во иднина, Воден ќе остане во рамките на Грција. При таква положба на нештата, нема смисла сега да стануваме егзархисти, кога утре ќе треба пак да стануваме гркомани“. Се разбира, јас му приговорив дека нема никакви изгледи Воден да влезе во границите на грчкото кралство, но тоа не го поколеба, истакнувајќи дека грчките државници првенствено водат една национална политика, која на крајот на краиштата ќе триумфира и наспроти нејзините привремени неуспеси.
Во 1883/84 и 1884/5 година бев учител во Кукуш, во кој нашето црковно-училишно дело беше зацврстено, и веќе имаше свои традиции.
Во 1885/1886 г. бев назначен за учител во Лерин. Во тој град гркоманите беа прилично силни. На 6 јануари 1886 г. кај мојот стопан дојдоа на гости околу 20 мина млади луѓе, гркомани, на чело со нивниот водач некој си Иванче. Стопанката ме замоли да ги примам во мојата одаја, и јас се согласив. Уште со влегувањето тие почнаа да пеат бугарски песни. Огкако испеаја неколку песни, Иванче ми се обрна, велејќи ми:
- Г-н учителе. како што гледаш и ние сме Бугари!
- Каква полза од тоа што признавате дека сте Бугари, кога одите во грчка црква, во која слушате да се чати апостолот и евангелието на грчки, без да можете да разберете нешто, а не доаѓате во нашата, за да разберете сe.
- Ами ако сакам, јас можам да го читам апостолот на бугарски и во грчката црква.
- Нема да ви дозволат.- Како нема да ми дозволат. Јас ќе речам дека сакам на мојот именден да го прочитам апостолот на бугарски, и толку.
- Ќе ти кажат, ако сакаш да чатиш апостол на бугарски, оди во бугарската црква, и таму чати го. Тука е грчка црква.
- Па и да не ми дозволат, јас ќе го прочитам и толку.
- А јас пак ви велам, дека ако вие во грчката црква го прочатите апостолот на бугарски, сите вас, што сте тука, ќе ве нагостам со богата вечера, а ако биде инаку вие ќе дадете вечера за сите нас.
- Без грижа, г-н учителе, нема да кажам дека вие сте ме натерале да го сторам тоа. Ќе речам дека самиот јас сум го сакал тоа, да го прочатам така, и толку.
По овој разговор ние се разделивме. Утредента - на Иванден, ја очекував новоста дека во грчката црква ќе се чати апостолот на бугарски. Меѓутоа, уште попладне нашиот разговор и обложувањето станале познати на грчката митрополија, во која било повикано момчето Иванче, и му се сугерирало дека, ако тој си дозволи да прочати апостол на бугарски, вооружени момчиња ќе му се спротивстават, и за да се избегне крвопролевање, бил замолен да се откаже од својата намера. Вечерта кај мене доаѓа Иванче и ми јавува за горното, и ме замоли да го раскинеме обложувањето. На тоа јас му одговорив:
- Па нели јас ви реков дека нема да ви дозволат? Сега јас не го раскинувам обложувањето. Ако сакате, вие раскинете го.
- Штом вие не го раскинувате обложувањето, и јас нема да го раскинам и јас ќе вооружам десетина мина од моите другари, па нека биде што ќе биде.
На Иванден, на богослужението, кога дошло време да се чати апостолот, Иванче се качил на владичкиот престол, и почнал да го чати апостолот на бугарски. Веднаш му се нафрлиле десетина момчиња, да го истуркаат од престолот. Се смешуваат и неговите другари за да го бранат, туку тој бил истуркан надвор од црквата. По богослужението, грчкиот владика свикал седница со епархиските советници. На седницата го доведуваат и Иванче, и го тераат да изјави дека бил измамен од бугарскиот учител да го прочати апостолот на бугарски. Иванче сепак одречувал се` до крај, и со тоа ме избави од беда.

Historical Politics and Historical “Masterpieces” in Macedonia

2008-05-03T22:54:00.003+03:00

In 1995, the social anthropologist from the US, Kate S. Brown, tried to examine this success with the help of the “national imagination” in the now independent Macedonia, and, toward this aim, formulated the following leading question:
"In the 1990s, Macedonians speak a language codified in 1946, spoken by less than two million people, and with a very slender literature. They are members of an Orthodox Church whose authority was established by a socialist political regime in 1968. They are heirs to a 1903 revolution that until the 1940s was described by almost all sources as being Bulgarian. They are descendants from people who were called, and at times called themselves, Serbs or Bulgarians. They have no modern history of independent statehood; the last period that they can claim as boasting a Macedonian regime was in the 11th century. The Republic of Macedonia, established by consensus authorized by a referendum, has no internationally agreed name [...]. Yet its Slavic inhabitants have no doubt that they are Macedonians, and that the territory they occupy has always been and should always be occupied by Macedonians. The question that baffles many Western observers is simple: how do these people know who they are?

The great degree of politicisation of Macedonian historical science has not disappeared but, on the contrary, has just continued to grow. The polarisation of the political system and the media in the 90s opened up new possibilities to the historians from Macedonia, and gave them a multitude of new impulses. And, when it comes to the internalisation of Macedonian historiography, the national vagueness combined with the deficit knowledge of foreign languages further disrupt the acceptance of non-Macedonian literature on the history of Southeast Europe in general, and especially the Macedonian one. As a consequence, there is limited international interweaving, and the process of developing the expertise of the historians in Skopje that started in the post-Tito period after 1991 has not accelerated. Yet, there are some flickers of hope: the Institute for National History marked its 50th anniversary in 1998 with a symposium entitled “Macedonian historical science – accomplishments and problems”. However, the anthology that was published contains 43 texts, among which there were not less than three of a (self)critical nature that referred to the typical Macedonian symbiosis between politics and historiography before and after 1991 . The book also contains texts by seven foreign historians, amongst whom three are from Serbia, and one each from Bulgaria, Turkey, the Czech Republic and Germany. There is certainly no text by a Greek or an Albanian, let alone by an Albanian Macedonian. The historical science of this mini-republic, shaken by crisis, has a long way to go from “a history of the Macedonian people” to becoming “a history of Macedonia”. However, a turn in the direction of “the history of the Macedonian Bulgarians”, just as a turn in the direction of “the history of Southern Serbia”, cannot for certain be excluded
Stefan Troebst Leipzig

Спомени - Христо Татарчев

2008-05-01T17:47:00.003+03:00

На оваа средба не беше утврдена никаква формалност -заклетва или нешто слично, за да се сметаат членовите лично задолжени да дејствуваат за ослободителното дело. Меѓутоа, се разделивме со увереност дека ни претстои сериозна и тешка задача. Презедовме задолжување заедно да дејствуваме меѓу наши познати и секој еден од нас гледаше при погоден повод да го искористи престојувањето на учители, еснафи, свештеници и трговци во Солун, дојдени од провинцијата, за да агитира меѓу нив за идејата. Така помина до крајот на 1893 година. Во почетокот на 1894 година во време на празниците, пак споменатите шестмина се собравме пред Водици во живеалиштето на Андон Димитров (спроти куќата сега на браќата Дамјанови, бившиот бугарски пансион), за да го поставиме темелот на една револуционерна организација. Долго расправавме за целта на таа организација, и најпосле се задржавме врз автономија на Македонија со предимство на бугарскиот елемент. Не можевме да го прифатиме ставот за „директно присоединување на Македонија кон Бугарија“, затоа што увидувавме дека тоа ќе сретне големи тешкотии, поради спротивставувањето на големите сили и аспирациите на соседните мали држави и на Турција. Ни поминуваше низ мислата дека една автономна Македонија потем би можела полесно да се обедини со Бугарија, а во краен случај, ако не се постигне тоа, дека ќе може да послужи како обединувачка алка на една федерација на балканските народи. Одринско, колку што се сеќавам, отпрвин не влегуваше во нашата програма, и мислам дека после беше дојдено до замислата и таа област да се вклучи кон автономна Македонија. Откако се согласивме за целта на нашата организација - на истата средба се зафативме да изработиме статут на Организацијата. Прирака ми беше еден том од „Записите“ на Захариј Стојанов, и од нив го зедовме за урнек статутот на „Бугарскиот револуционерен комитет“. Го задолживме Поп Арсов, врз основа на тој статут, да изработи нацрт за нашиот статут. На истата седница долго се разгледуваше прашањето какво име да носи Револуционерната организација и Комитетот Ова прашање ни одзеде прилично време, и најпосле, колку што се сеќавам, усвоивме да се наречат: „Македонска револуционерна организација“, а Комитетот - „Централен македонски револуционерен комитет“, а скратено „Ц.М.Р.К.“. На други средби статутот беше дефинитивно примен, се така од истиот тој состав на шестмината. Тогаш веќе, во согласност со усвоениот статут, беше конституиран првиот Централен комитет, при што мене ме избраа за претседател, а Дамјана Груев за секретар и благајник. Потем веќе започна практичното организирање на револуцијата, што тргна многу позабрзано.

Сестри от Македония

2008-04-27T13:03:00.002+03:00

Писмо на Сониксен по повод опожарувањето на Ниси

2008-04-26T15:09:00.003+03:00

"...Изутрината на 13 март Грците одново нападнале едно село Голо, изгориле две куќи и раниле еден селанец, но на крај биле одбиени од селаните. Било забележано дека Грците отстапуваат преку блатата накај Ниси.
Лука Иванов и Апостол со своите подвојводи се сретнаа и зедоа решение за брза казнена мерка против Ниси, кое што беше познато како главен центар на грчката чета. Претходниот ден тие беа приготвиле обраќања кон конзулите дека по две години на воздржување, тие не можат повеќе да ги трпат грчките дејствија и во иднина Бугарите треба да ја заштитуваат својата кауза пред европското мислење, кое што досега не обрнало внимание на безбројните влашки и бугарски села, изгорени од грчки чети. Тие документи беа зафрлени настрана, луѓето беа собрани заедно и преку ноќта се упатија кон Ниси.
Како очевидец на настанот, давам подробности. Иванов со 20 души влезе во горниот крај на селото, Апостол со 20 – во долниот крај. Десет души беа оставени однадвор како заштита. Два плотуни беа истрелани над покривите, за да ги предупредат жителите да избегаат. Тогаш куќите во центарот на селото беа потпалувани една по една, откако прво се проверуваше да не останало назад некое дете. Во неколку куќи, особено во куќата на попот, имаше големи складови од бојни резерви за пушки „Гра“, коишто избувнаа, кога оганот стигна до нив.
Беа давани чести плотуни, за да се предупредат евентуално дојдените на помош дека силите се големи. За да се засили тој впечаток, надвор од селото беше запален еден врзоп динамит. Беа случајно убиени двајца Албанци и еден Грк, а друг намерно, бидејќи беше познат како голем шпион. Дали пострадале и други, ние не знаеме.
Еден маж и жена со две деца беа останати во селото и беа земени под лична закрила на Иванов и подоцна им беше дадено писмо, адресирано до кметот на селото, во кое што се објаснуваше зошто беше изгорено селото. Ништо не беше ограбено, дури и резервите од опинци, најдени во анот, беа оставени да изгорат.
Во меѓувреме „војниците на Христа“ не беа далеку и отворија оган од блатата. Отпрвин револуционерите одвратија, но откако се виде дека тие се надвор од опсегот и останаа така преку целото време додека ние бевме таму, повеќе не им се обрна внимание. Селото беше окупирано два часа, од 3 до 5 (по турски). Победните куќи од горниот крај на селото не беа изгорени.
Од моето искуство со полегално војување, јас преценив дека би можело да има опасност од беззаконие. Но луѓето на Иванов и Апостол сите до еден постапуваа со поголема воздржаност и спокојство, отколку што сум набљудувал да пројавува американската војска на Филипините. Вие можеби знаете од инцидентите од вашата сопствена војна со бурите, дека дури и дисциплинирани војници е тешко да се управуваат во дела од овој вид. Сите правила, почитувани од цивилизираните армии, беа спазени во Ниси против луѓето, кои од своја страна не постапуваат така.
Отсега натаму секој напад, извршен од Грците врз непатријаршиско село, ќе биде следен од казнена мерка врз патријаршиско село. Тоа е решението, донесено од војводите на овие два реони. Друга тактика беше безуспешно спроведувана веќе две години; грчките чети сериозно откажуваат да се сретнуваат со вооружените револуционери и само тероризираат невооружени општини и одделни личности. Тоа сум замолен да ви соопштам со посочените причини. Слична декларација е испратена до кајмакамот на Караферија. Не се помисли за потребно да се беспокојат другите конзули и цивилните агенти, бидејќи досега немало никакви резултати од поплаките до нив.
Не знам какви се вашите средства за добивање на информации и точни податоци за положбата на населението во внатрешните околии на Македонија. Ако можам да ви бидам на услуга во тој однос, ќе ми биде драго да ве снабдувам со резултатите од моите набљудувања, бидејќи знам дека ќе ги исползувате чесно во вашите извештаи. Ако решите да одговорите на ова писмо, донесувачот ќе го земе вашиот одговор. Се разбира, јас ќе го сметам секое соопштение од вас како апсолутно доверливо.
Искрено ваш(потпишал) Алберт Сониксен.“

Бащата на македонската нация се оказа българин

2008-04-23T19:13:00.003+02:00

Дневникът на Кръстьо Мисирков бе представен вчера в Скопие и съдържанието му развълнува македонската общественост. Изданието обхваща периода 5 юли - 30 август 1913 г. и е плод на съвместните усилия на Държавния архив на Македония и Държавната агенция „Архиви" на България.
Дневникът бе открит в края на 2006 г., написан е на руски и представя автора в съвсем различна светлина. Българската принадлежност на Мисирков, която е подчертавана от нашите и отричана от македонските историци се потвърждава.
Анализите му от периода 5 юли-30 август 1913 г. са в противоречие с идеологията, към която той се придържа няколко десетилетия по-късно. Защото смятаният за основоположник на „македонския литературен език" се самоопределя като „македонски българин".
Рецензентът на изданието проф. д-р Владо Поповски, цитиран от в. „Време", тълкува позициите на Мисирков непосредствено след края на Междусъюзническата война така:
„Той представя България като мъченица, която е поела най-големия товар от войната срещу Турската империя, тя е държава, която пожертвователно се насочва към реализиране на националния идеал за обединение на българските земи, в които освен Тракия, Мисирков включва и Македония. В този контекст, той представя редица становища, с които оправдава българските интереси в Македония, а македонците нарича македонски българи. Обвинявайки и Русия в изневяра и груб национализъм, който се е изплашил от Велика /Санстефанска/ България, Мисирков й препоръчва поне да се обяви за автономия на Македония като преходно решение към обединение с България."
Поповски все пак признава необходимостта от комплексно проучване на противоречивите текстове, но вярва, че и пробългарската насоченост в тях е от полза на Македония. Според него изложената позиция е плод на времето и политическата ситуация- тогава великите сили не подкрепят съществуването на отделната македонска нация и държава.
В този ред на мисли е и оценката на академик Гане Тодоровски, цитиран от „Утрински вестник":
„Съдържанието на тази рядка книга, която се появява пред читателите точно 95 години след създаването си, ще внесе известно двоумение сред обществото, тъй като Мисирков много честото се самоопределя с оксиморона „македонски българин". За по-запознатите с историята на Македонския въпрос и особено за онези, които познават живота и делото на бащата на македонската нация, декларацията на Мисирков за алтернативната национална принадлежност е само едно съпътстващо и административно инертно легитимиране."
Академикът все пак поздравява инициативатаза издаване на дневника като жест на добра воля и триумф на разума в българо-македонските отношения. Той обаче призовава към сътрудничество и осветяване на всички спорни въпроси между България и Македония.
Явно според Тодоровски е необходима воля от българска страна, тъй като, подчертава той, голяма част от най-значимите документи за македонската нация се намират именно в българските архиви.

Поредно посегателство на Скопие срещу българщината и свободата на словото.

2008-04-21T18:55:00.006+02:00

в. Дневник

"В Скопие арестуваха журналиста с двойно гражданство Виктор Канзуров, съобщиха от пресцентъра на ВМРО. Канзуров е арестуван днес сутринта. До момента той е в неизвестност, роднините му не са информирани къде е отведен, нито причината за задържането.От ВМРО – Българско национално движение настоява българските власти, в лицето на МВнР да предприемат незабавни постъпки пред официалните македонски власти, за да бъде открит и освободен Виктор Канзуров"

Поредната антибългарска акция в Скопие, показва за сетен път, колко опасно е да изразяваш открито своята (българска) национална принадлежност в една държава, която се опитва да убеди света, че е скъсала със сърбо-комунизма и зачита основните права на гражданите си и свободата на словото. С тази си реакция сърбоманите в Скопие доказват, че не са достойни да бъдат член на НАТО и ЕС. Приканвам българското правителство, да защити българския гражданин Виктор Канзуров и да наложи вето на приема на Скопие в Евроатлантическите структури. Трябва веднъж завинаги, да заявим стига на 90 годишния сръбски терор и асимилация над македонските българи в Повардарието!

Спомени-Борис Сарафов

2008-04-19T19:03:00.002+02:00

"...Отидов право во Цариград. Пред да тргнам од Софија се јавив во нашето воено министерство, кај полковникот Ковачев: „Вам ви се потребни податоци за Македонија; дајте ми пари за да можам да пропатувам низ Македонија“. Ми дадоа 300 лева. Заминав за Цариград сам. Таму го најдов Љапов, претседател на месниот комитет, кој беше поврзан со Солунскиот комитет. Љапов ме сокри, разгледавме да видиме каде што може да се стори еден ден. Тоа беше во месец март. Токму тогаш во Цариград дојде и кнезот. Средивме таму емиграцијата да поднесе до кнезот една молба со остра содржина, - да се заземе за правата на поробеното население во Македонија. Имаше многу народ. Кокарев (што потем го убија во Преспа) ја предаде молбата. Потем го бараа за да го уапсат. Истовремено еден руски полковник, некојси Бешков, обиколуваше низ Македонија, и се искажуваше многу неповолно за нас Бугарите во Македонија, правејќи не Срби, што не се достојни за слобода и сл.. По тој повод му напишав едно писмо до гроф Игнатиев, со кого се имав запознаено во Петербург. Му се оплакав на руските конзули, што отворено и даваат поддршка на српската пропаганда во Македонија. Подоцна Игнатиев, кога во 1901 год. отидов пак во Петербург, ми рече дека со тоа писмо отишол кај императорот, за да му обрне внимание на тоа прашање, и му го прочитал писмото (тоа беше напишано на руски). Во Цариград се задржав една недела. Егзархот знаеше дека се наоѓам таму; испратил многу поздрав, рекол дека го познавал татко ми, но рекол уште ако е кабил да се држам понастрана од него. Од Љапов се научив подобро за Комитетот во Солун. Се запознав со Кокарев и некои други дејци. А најважно беше што се запознав со ерменските револуционери, токму со оној што во месец август таа година ја нападна турската банка, што го викаа Бапкин. Тогаш Ерменците дејствуваа сложно со нашите. Таму беа и Симон Радев и Робев во училиштето, но не се сретнав со нив..."

"Македонското прашање"- Петко Рачев Славејков

2008-04-17T14:35:00.004+02:00

"...Како и сите Бугари, и нашите македонски браќа се до толку прости и слаби, што поделбата не може да не ги замати умовите и да изроди противници. Поголемиот дел од населението секогаш ќе мисли и треба да мисли не како некои од најголемите претставници на искажаните мислења за Македонците. Заради тоа ќе се појават партии со спротивставени интереси, ќе настанаат раздори и внатрешни слабости, а од нив – притисоци однадвор и отцепувања. Занесени во расправии и внатрешни препирања што се’ и што не се’, нашите Бугари во Македонија не ќе можат да се запазат од надворешните посегнувања и од непријателските посегнувања на Грците од југ и на Србите од север.
Тогаш? – Тогаш, ако не Бугари, ништо.
Ако денеска има Бугарски народ, и ако му се слушнал гласот и си спечалил место меѓу другите народи во Турско, тој тоа го постигнал само преку тоа што се соединил во едно и покажал значителна бројност, преку тоа и ќе се закрепи, така и ќе си ја подобри состојбата, така и ќе се запази од надворешни посегнувања. Благосостојбата денес се спечалува повеќе преку соединувањето во едно цело, а не со разделувањето на делови слаби и незначителни. Кога ќе дојдат други времиња и ќе настапи рамноправност на сите народи, мали и големи, тогаш поделбата можат да биде оправдана. Кон такви форми на општествен и политички живот човештвото се движи, но е уште многу далеку. Слободата на секој граѓанин, на секоја општина и на секоја област, и правото сами да се управуваат, тоа е една од главните цели на напредокот на човештвото. Накај самостојност, а не накај потчинување се стреми човештвото, но работата е во тоа што таа самостојност ќе се добие само преку соединување во едно тело. Денеска сите народи ја препознаваат таа потреба од единство и брзаат да се сплотат; само ние ли ќе врвиме наопаку? На други места се соединуваат елементи кои биле со векови разделени, како Пруси и Баварци; Пиемонтци и Наполитанци, а ние сакаме да се делиме сега, да се делиме ние што сме од единороден елемент и сме биле до сега соединети. Зарем тоа е разумно и пофално?
Ние сме уверени дека желбите на македонистите треба да се поткрепат и со други аргументи, и дека тука се замеша и малата нееднаквост меѓу горните и македонските Бугари по бројност и по напредок. Македонистите може си мислат дека во народните работи секогаш ќе преовладуваат горните Бугари, како помногубројни и поразбудени, и дека Македонците ќе останат на второ место. Тоа значат зборовите на Македонистите: Одвам се оттргнавме од Грците, сега под друг ли да потпаднеме? Една проста околност што горните Бугари до сега пишуваат на своето наречје без и најмалку да обрнат внимание на македонското, тоа се зема од Македонците како знак на вообразеност на горните Бугари и како стремеж да заповедаат. Но работата ни оддалеку нема такво значење, ние пишуваме на нашето наречје зашто него си го знаеме, а не заради непочитување спрема македонското. Кога ќе зајакне меѓу нас проучувањето на јазикот и ќе се осознае нуждата за заеднички книжевен јазик, ние со најголема благодарност ќе пишуваме на македонското наречје, ако тоа се види за добро и полезно, или ќе го позајмиме од него она што е неопходно за дополнување.
Во однос на стравот од бројноста на горните Бугари и од нивното порано пробудување, тоа не прилега ни да се спомнува, како што не треба да се гледа така ни на децата на еден татко. Само затоа што некои браќа се освестиле час понапред, од тоа не следува дека тие треба да бидат погорни.
Наш заклучок е дека нема причина да се делиме и не треба да се делиме, ако си го сакаме народот и неговото добро. "
Објавено на 18-ти јануари 1871 во весникот „Македонија“ во Цариград

К. Мисирков-НАРОДНОСТТА НА МАКЕДОНЦИТЕ

2008-04-09T20:55:00.005+02:00

Статията на г. Арсени Йовков "Българи в Македония", поместена в брой 1 на "20 юли", като че ли отново подига въпроса за народността на македонците, като го разрешава с неопровержими доказателства в полза на българското племе. Авторът на въпросната статия, в една друга своя статия, поместена в последния брои на в. "Пирин", се изрази, че македонския въпрос има до тогава, до когато има българи и българско национално съзнание в Македония и че в интерес на всички други народности в Македония важно и необходимо е да има българи в Македония. В последната статия г. Йовков се изрази дори, че ние македонците трябва да бъдем по-голями българи от самите българи.
Тези две интересни статии на г. Йовкова ни дават повод да се спрем върху въпроса за народността на македонците и върху ролята, която тоя въпрос е играл и ще играе в историята на Македония.
Началото на XIX в. завари в Македония гръцко духовенство и българско национално съзнание между по-събудените македонци, които ръка за ръка с българите от България и Тракия поведоха борбата за национална просвета и национална църква. Това духовно и национално единство на мизийци, македонци и тракийци предшествува и последва създаването на българската екзархия и освобождението на България.
Сърбите позавиждаха на българите и по някои други теоретически и практически съображения почнаха да оборват европейските, македонски и български твърдения, че македонците са българи и с това те първи поставиха на масата на учените въпроса за истинската народност на македонците. Би било неблагоразумно да отричаме, че задачата, която си поставиха сърбите, е немаловажна и че успехите, които те постигнаха благодарение на своята необикновена упоритост и строга систематичност, са колосални. Сърбите не пренебрегнаха нито едно от средствата, които им предоставяше съвременната им наука: и общото езикознание, и сравнителната граматика на славянските езици, и историята, и археологията, и устната и писмена народна словесност, и географията, и дипломацията не бяха пренебрегнати от сърбите в тяхното стремление да оборят увереността в българския характер на Македония. И в резултат те завладяха по-големия дял от Македония, която им се даде като земя, населена от сърби, даде им се от ония, които до последно време единодушно признаваха българския народностен характер на Македония.
Обаче въпросът за народността на македонците с това не се свърши. Сърбите постигнаха само едната половина от своята задача: те успяха да заблудят западно-европейците и да завладеят Македония. Но самите македонци, завладяни от тях, не са духовно победени и се съзнават като народ, отличен от сърбите, който се съзнава ясно и иска да си запази своята индивидуалност.
Тук е опасността за сърбите, тук е силата на македонците, тук се крие и историческата роля, която има да играе за в бъдеще въпросът за народността на македонците.
И ролята на българи и сърби в развитието и разрешението на тоя въпрос сега е напълно противоположна на оная преди балканските и световната войни: сега за сърбите теоретически не съществува този въпрос, както не съществува и Македония в границите на Югославия; за България има Македония, както и съществува и въпрос за народността на македонците, които днес българската наука с по-голям от сръбския успех би могла да подеме, да популяризира и да му даде подобаващото му значение.
Но българинът не обича филология и история, той не обича да бъде упрекван в шовинизъм и готов да живее на всяка цена в мир със съседите си, па дори и тогава, когато те искат да присвоят, половината от неговата къща, от неговия двор.
А за Македония мнозина "просветени" и пет пари не дават. Те не я познават. За тях тя е страна с камъни и диви ябълки... Ето защо българската опозиция не е опасна за сръбското владение на Македония. От тази страна сърбите се гарантираха и с ред международни договори и с такива с България.
Но ето, че се раздават викове на самите македонци: ние сме българи, повече българи от самите българи в България... Вий сте могли да победите България, да и наложите каквито си щете договори, но с това не се изменя нашето убеждение, нашето съзнание, че вий не сме сърби, че ний досега сме се казвали българи, тъй се казваме и днес и така искаме да се казваме и в бъдеще. Искате ли отстъпки от нас? Искате ли да сме по-малко българи от самите българи? Да ви отстъпим? Отказваме се да бъдем тъй безразлични към националните си интереси като други. Ние не можем и не трябва да поддържаме мизийците във всичко, защото мизийската логика, техните начини на действие довеждат до сръбско-български договори и спогодби за Македония, довеждат до договори като сръбско-българския в 1912 година, като Ньойския. Ние ще бъдем повече македонци, отколкото българи, но македонци със свое отлично от вашето сръбско самосъзнание, със свое историческо минало, със своя литературен език, общ с българския, със свое македоно-българско национално училище, със своя национална църква, в която националното и религиозното чувство на македонеца да не бъде оскърбявано от лика и духа на сръбските светии, като "св. Сава".
Сърбите много добре познават и сега, както и преди, значението на въпроса за народността и народностното чувство на македонците, ето защо чрез асимилация на македонците искат час no-скоро да се избавят от него.
Но всичко напусто.
Наричаме ли се ний българи, или македонци, ний винаги се съзнаваме като отделна, единна, съвършено отлична от сърбите и с българско съзнание народност, която ще знае да наложи волята си в борбата за човешки права на македонеца.
в. "20 Юлии", I, бр. 5, 11 Май 1924.

ETHNOGRAPHIE VON MAKEDONIEN-Prof. Dr. Gustav Weigand

2008-03-24T21:20:00.002+02:00

Основната маса на населението в Македония е съставена от бьлгари, чиято територия започва от старите политически граници на България, разширява се като взаимосвързана общност на запад до Преспа и Охридското езеро, на север до Шар планина, а на юг достига до морето при устието на река Вардар. Граничните крайбрежни ивици на изток и запад са принадлежали на гърците, които освен това населявали и градовете; в етнографски аспект впрочем се касае по-скоро за елинска култура, отколкото за гръцка, тъй като в градовете и градчетата на българска територия тя е играла определена роля.
Редом с българите, турците са най-значителният по численост елемент. Към тях спадат татарите, които не само по религия, но и по етнографския си облик са били най-близки до същинските турци. Обаче по изложените по-горе съображения тук няма да се спираме на турския тип.
На трето място по брой идват гърците, на второ място са т.н. днес ”гьркомани", т. е. гърчеещи се, а в Южна Македония те заемат първото място. На четвърто място са албанците, на пето и шесто, приблизително равни по брой са аромъните и шпаньолите. Следват сърбите само в северна Македония около Скопие; впрочем северно от Шар планина, в Стара Сърбия, те са по-многобройни, но и тук са изместени доста от албанците. Не се наемам да кажа какви промени са настъпили през войната, завършила с щастлив за сърбите изход, нито какви промени ще последват. Във всеки случай Сърбия ще положи големи усилия, въпреки значителните си човешки загуби, да получи надмощие над албанците в северните области на Македония. Това няма да й е трудно, тъй като тя е по-силната. Циганите също са твърде многобройни. На последно място бих споменал меглените и черкезите, а също и разпръснатите по градовете арменци.
Ето как се нареждат те по численост: 1. Българи, 2. Турци, 3. Гърци, 4. Албанци, 5. Аромъни, 6. Шпаньоли, 7. Цигани, 8. Сърби, 9. Меглени, 10. Черкези, 11. Арменци, 12. Татари.
Тук се има предвид същинска Македония от Струма до Охридското езеро и от Шар планина до морето, тоест бившите вилаети Солун, Монастир (Битоля), Косово (Скопие). Иначе сърбите ще се изместят на четвърто мяста.
По езикови групи те са в следния ред:
И н д о е в р о п е й ц и: 1. Гърци, 2. Албанци, 3. Славяни: а) Българи, б) Сърби, 4. Романи: а) Аромъпи, б) Меглени, в) Шпаньоли, 5. Цигани, 6. Арменци.
Т ю р к о - т а т а р и: а) Турци, б) Татари
К а в к а з к и п л ем е н а: черкези.
По религия се разпределят на:
И з т о ч н о - п р а в о с л а в н и: а) П а т р и а р ш и с т и: гърци, сърби, аромъни, българи (само малка част). б) Е к з а р х и с т и: българи, цигани, аромъни (в Охрид).
М о х а м е д а н и: турци, татари, черкези; македонските албанци са мохамедани в голямата си част, също и циганите. Помаците (т.е българите-мохамедани), влахадите (това са гърците-мохамедани) южно от Костурското езеро; името им няма нищо общо с власите, а е прякор, образуван от често използваната турска дума "евалла", уж единствената турска дума, която употребявали. Меглените-мохамедани са жителите на Нънте във Влахомеглен. Има също шпаньоли-мохамедани в Солун, т.н. сефардим или дьонме, които обаче само формално са мохамедани.
Е в р е и: шпаньоли, само на отделни места в Македопия се срещат немски евреи.
Г р ъ ц к о - к а т о л и ч е с к и християни (униати): българи, особено в окръг Гевгели, не много на брой.
Е в а н г е л и с т и и к а т о л и ц и почти не се срещат, поне не сред местните жители. Най-голям успех имали американските мисионери сред албанците, по-специално в Монастир. Албанци-католици, които всъщност са най-многобройни в Горна Албания, аз лично не съм срещал в Македония. Католическата пропаганда сред аромъните е била безуспешна.

Какви бяха Делчев и Сарафов за Американската преса в началото на ХХ век.

2008-03-09T15:52:00.003+02:00

MACEDONIAN CHIEF DEAD
Deltcheff Was the Man Who Arranged the Capture of Miss Stone
London Times-New York Times, Special Cablegram.
London, May 11.- The Vienna correspondent of the Times says the death of the BULGARIAN revolutionary leader Deltcheff is considered a sever loss to the insurrectionary movement. Hi is said to have been the real chief of the famous organization.
Deltcheff arrange the capture of the American missionary Miss Stone, presumably to get funds for the organization.
Published May 11, 1903

BORIS SARAFOFF SLAIN.
Famous Bulgarian Revolutionary Murdered at the Threshold of His Home.
Sofia, Bulgaria, Dec. 12 - Boris Sarafoff, the most famous of all the leaders of the Bulgarian bands in Macedonia, was shot dead at the threshold of his house to-day by a Macedonian, who at the same time, shot and killed another revolutionary chief, named Garvanoff, while thelatter was in the act of bidding Sarafoff farewell. the murderer is belived to be a man named Panitza, a nephew of the notorious Major Panitza, who was executed by shooting in 1890 for conspiring to assassinate Prince Ferdinand and certain mambers of the Bulgarian Cabinet. The crime is attributed to dissensions arising from differences of opinion regarding the disposal of money subscribed to the Macedonian cause. The police are searching for Panitza but have not yet found him. The name of Boris Sarafoff has been prominent in all the stories of Macedonian uprisings in recent years. From 1903 to the time of his death he was commander in chief of the Bulgarian revolutionary forces. His hatred of the Turks came to him when , as a lad of 14 years, he saw both his father and his grandfather tortured, thrown in to a dungeon, and than exiled for 15 years. at that time he swore he would avenge these wrongs. In order to equip himself for the execution of his purposes, in course of time he entered the Bulgarian Army and eventually became one of its officers. In 1895 he formed a band of desperadoes to raid Turkish territory, and subsequently headed numerous daring raids into that country.At one time he captured the Turkish town of Melnik, putting the garrison to flight. Sarafoff's aim was to organize a vast rebellion with the object of seizing Constantinople and overthrowing the Turkish rule. It is belived by many he was the real instigator of the abduction of Miss Ellen M. Stone , the American missionary, in 1901. It is said he tougth to procure through her ransom the needed funds to enable the Macedonian Revolutionary Committee to organize the isurection. At one time Sarafoff intimated that he might visit the United States in order to obtain sympathy for his cause , but it was pointed out to him that his responsibility for the abduction of Miss Stone might prove a serious barrier to his propaganda in America. "
The New York Times, Dec. 13, 1907

Со кротце няма да вразумим Скопие

2008-03-04T22:41:00.003+02:00

Вече цяла седмица продължава битката за паметника на Тодор Александров в македонския град Велес. Денем го вдигат, нощем го събарят. Защо името на легендарния войвода е трън в очите на официално Скопие, е съвсем ясно. Той се противопоставя решително на започналото вече от Коминтерна лансиране на тезата за съществуването на отделна македонска нация. За което плаща с живота си. И в случая българинът от Велес Драги Каров наистина е попресолил манджата, издигайки бюст на комитата в двора си. Знаейки много добре, че край Вардар продължава да управлява старата сърбокомунистическа номенклатура. Но по силата на тази логика в България пък не трябва и дума да издумваме за Яне Сандански. Ама на неговото име има цял град. И улици, и паметници в други български градове. Явно на Балканите толерантността все още се смята за слабост. Когато преди 17 години безрезервно признахме Република Македония, обществото ни наивно вярваше, че този жест ще бъде оценен подобаващо и полека-лека нещата ще си дойдат на мястото. Че край Вардар ще спрат с антибългарската истерия и фалшификации на историята, на която всъщност се крепи целият съчинен набързо мит за "древната македонска нация", основана от Филип II и Александър Велики, укрепнала при цар Самуил и дооформена от Киро Глигоров. Уви, оказа се, че кадрите на Коминтерна и на УДБ-ата (Титовата политическа полиция) нищо ново не са научили и нищо старо не са забравили. Псувните и провокациите срещу всичко българско достигнаха до висоти, непознати дори по времето на маршала. През цялото това време българската държава се държеше в духа на поговорката "Ти го плюеш, то вика "Божа росица". И танкове им подарихме, и по време на югоембаргото им помагахме, а сега им ходатайстваме за Брюксел. А за благодарност те продължават да ни наричат диви "турко-татари", които са откраднали цялата "македонска цивилизация" - от Кирил и Методий до Димитър Талев. Че и да издигат почти официално териториални претенции към Благоевградска област. Време е да обърнем тефтера. И да приложим към управляващите в Македония любимата поговорка на родения в Ресен наш политик Андрей Ляпчев: "Со кротце, со благце, и со малце кютек". Разбира се, не буквално. Но нека на първо време да отзовем посланика си от Скопие. А после да заявим, че българското "да" за членството на Македония в НАТО и ЕС е под въпрос.
Константин Събчев, в. Стандарт

Съдим Македония за поругана светиня

2008-03-03T19:13:00.001+02:00

Ще обърнем Македония наопаки, но паметникът на Тодор Александров ще стои. Това се закани лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов. И се зарече: "Ще побъркаме кмета на Велес с дела в Страсбург". Гневът му бе предизвикан от поредната гавра на македонците с българска светиня. В нощта срещу неделя те пак оскверниха наш паметник. Бандити разрушиха по тъмна доба бюста на Тодор Александров, който бе издигнат в семейната къща на Драги Каргов във Велес. Поругаването на монумента обаче се видяло недостатъчно на вандалите. Към 4-5 часа през нощта те го залели и с черна боя. Това се случи само няколко часа преди паметникът да бъде официално открит. По изгрев-слънце бюстът на Тодор Александров бе възстановен от Драги Каргов. На церемонията по откриването на паметника във Велес присъстваха лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов, както и два автобуса с българи. Монументът бе поставен заради годишнината от рождението на Тодор Александров на 4 март. При откриването журналистът Виктор Канзуров от Инициативния комитет за делото на Тодор Александров прочете телеграма от Македонската патриотична организация (МПО) - на македонци емигранти в САЩ и Канада. Над 300 души се стекоха към къщата на Драги Каргов за церемонията. Те пяха "Шуми Марица". Местните медии съобщиха преди дни, че общината във Велес е предупредила Каров, че без разрешение не може да вдига паметник. Кметът на Велес пък е заплашил, че днес целият паметник на Тодор Александров отново ще бъде счупен, съобщи пред агенция Фокус Канзуров. Градоначалникът твърди, че бюстът е незаконно поставен, въпреки че се намира в двора на Драги Каров, което е частна собственост. Нашенци в Македония обаче отговарят, че 90% от строежите във Велес са незаконни, включително и къщата на кмета Аце Коцевски. Може би сега градоначалническият палат вече има всички документи, откакто Коцевски стана кмет, твърдят възмутени българи. "Проблемът е, че паметникът е на Тодор Александров. Да беше паметник на Тито или на Александър Македонски, нямаше да има такива неща", коментира Виктор Канзуров. Инициативният комитет за честване делото на Тодор Александров призовава още в петък македонското МВР да вземе мерки за сигурността около откриването на паметника. На 1 март пък в македонските медии се появи и поредната антибългарска статия, в която българите са наречени "татари", "с диво татарско потекло", "икономически под нивото на Шутка (циганската махала до Скопие), говорят и за "заграбена Пиринска Македония". В навечерието на 130-годишнината от Освобождението на България скопският вестник "Вечер" излезе с поредния арогантен антибългарски текст. Статията изправи на нокти част от родните историци и политици. Владимир Тулевски написал коментар "Голема Македония" за поведението на България и Гърция и за "техните неоснователни претенции срещу Македония". "Неотдавна българите ни изгониха от туристическото изложение в София, защото сме написали на щанда си Република Македония. Така доживяхме Бай Ганьо да ни унижава до такава степен. Същите българи и българки, които до вчера ги въртяхме, да речем по-културно, на... пръст за един чифт чорапогащи, сега провеждат някаква европейска политика", пише Тулевски.

в. Стандарт